Професор Кормисошев стана рано, защото днес трябваше да изпитва студенти. Един вид „сесия”. При спомена за тази история професорът изпадна в умиление, когато се сети как навремето трепереше като лист, преди да влезе при изпитващия. Как се потеше, свиваше го корем, но да не изпадаме в отдавна забравени подробности. Защото днес професорът щеше за изпитва при други условия, родили се в демократични, ковидни и изобщо някакви необясними за него времена, наречени „новата реалност”.

Обръсна се, облече бяла риза, сив костюм и червена папийонка, огледа се и като се одобри, взе си такъмите, приготвени за изпита и с усмивка прекрачи прагът на дома си. Погледна за последен път графика за посещение на студентите, които бяха благоволили да го приемат лично да ги изпита и си избра Маргарита. Тя му беше дала някакъв адрес на Салон за красота и му каза, че когато и да мине, ще е там и ще му отдели нужното време. Щом било сесия, няма как да я протака. Да идва, да пита, няма проблем. Така му каза тя и по тази причина професорът не беше много притеснен.

В Салона за красота го посрещна една много, ама много любезна жена. Да и се ненадяваш. Руса, гримирана, напомадена, татуирана, с подходящи силикони…

- Добро утро, г-н професоре. Доживях да видя и аз жив учен! Чакаме ви, ей я Маргото, дето ще я изпитвате! Тя ни предупреди! Вика „Днес ще имам сесия, искам да сте културни!” И ето че сме! Дет се вика, от ушите ни блика във ваша чест!

В това време доприпка и Маргото, по списък Маргарита Тонева. И тя хубава. Руса, гримирана, напомадена, татуирана, с подходящи силикони.

- Добре дошъл, г-н професоре! Айде да почваме, че виж колко клиенти са се събрали! Нямат свършване, бе! Как пък един не поиска да си остане грозен! За красота драпат…но да оставим това. Казвай сега какво правим! – рече делово Маргото.

- Ами, донесъл съм билетчетата….

- А, не! Ако ще ме каниш на опера, защото професорите си падате по такива извращения, няма да дойда. На кино може, но зависи…

- Не, това са билетчетата с въпросите …

- Е, ами защо е трябвало да ги пишете! Питайте нещо и аз ще отговоря… Съни, я виж клиентката на стол №8, да не и прегори косата, че бая отдавна е намазана – провикна се Маргото и се усмихна: - То, работата трябва да върви! Да не изгори косата на жената, че после… Но да не губим време. Питай ме!

- Нали трябва да си изберете един билет, на който е написан въпрос от материала, който би трябвало да сте прочели.

- Не може ли просто да ме питате нещо, по избор. Що сте се бъхтили да ги пишете. Питайте нещо и готово!

Професорът гледаше слисано и седна на свободен стол за подстригване.

- Добре…Говорете ми за икономическото развитие на Северо-източна България.

- Много дълъг въпрос! Обширен…Да беше само за Северна България, а вие чак и за Източна. Ами ако объркам нещо…То, с едно око в клиентите, мозъкът щрака из процедурите, а вие ме запращате в икономиката на цели две Българии… Обаче като гледам, добре сте седнали на този стол. Имате нужда…

- Собствено, как така… Аз не искам да ме стрижете!

- Може да не искаш, обаче имаш нужда! Не си нагласен според съвременните тенденции. Не знам жена ти как не ти е направила забележка…

- Аз нямам жена…

- Нормално е, напуснала те е. Я се виж! Като от стар гардероб изваден. Бяла риза, костюм… Запуснал си се и жена ти те е напуснала. – констатира Маргото и се замисли, при което професор Кормисошев очакваше да започне да развива темата за икономическото развитие на някоя от Българиите. Вместо това, Маргото му предложи сделка:

- Като те гледам, не си клиент на салони за разкрасяване и по тази причина жена ти… айде да не напомням, да не изпаднеш в покруса от загубата й. Виж сега какво ще ти предложа. Правим подстрижка, процедури, всякакви! Стягаме те за два месеца съвсем безплатно и ще си тръгнеш достоен за корица на списание. Виждат те мацките и веднага те налазват. Ти ми пишеш една 6, айде да е 5 и сме квит!

- Все пак, трябва нещо да кажете, не може така…Диплома ще вземете…

- Е нали казах, малко ли беше! Оферта направих, ако речеш, може и три месеца, айде четири! Няма да те познаят… Никол, я ела тук и почвай професора! Искам най-модната прическа и всички подмладяващи процедури! Няма да се стискаш! Утре може и ти студентка да станеш, да видиш как се взема изпит. Айде, аз да бягам при боядисаната, ето ми книжката! Направо щях да я забравя, добре, че Никол ме подсети! Много е умна! Може да дойде ред и нея да изпиташ. Но дай по-кратък въпрос… Ето книжката, може 5, може 6…Как прецениш.

Маргото остави студентската книжка и отхвърча да си гледа клиентите, а Никол се зае с външния вид на професора. В интерес на истината, след два часа той се чувстваше много, много добере и се отчете с 6 в книжката на Маргото. За днес имаше още един съгласен да го изпитват и слава богу, местоработата му беше на някакви си десетина минути път.

На посочения адрес се намираше Фитнес зала, където работеше следващия в списъка – Васко Б. Трицепса. Така му се представи. „И само за Трицепса да питаш, всеки ме знае! Там съм от сутрин до вечер! Всякакви мускули правим, ще знайш!”

- Добре дошъл, професоре… Малко трудно име, нали не се сърдиш да ти казвам професоре – ухили се Трицепса и се огледа къде да седнат.

- Та, по какъв проблем идваш…оф, за изпита… Питай!

- Ето тук съм приготвил билетчета…

- Няма какво да си губим времето с билетите… Нали ще се изпитваме, та да седна и аз… Много работа, ей, много! Народа мускули иска, тела да извайва. Я първо да те видя аз теб… Бая запуснат! Шкембенце имаш… Жена ти не те ли кастри…

- Нямам, отиде си… Напусна ме!

- И аз да съм, ще те напусна, да ме прощаваш. Увиснал си! Иначе пък с каква прическа си се барнал…. Супер си! Да не си бил при Маргото?

- Да…и тя е моя студентка…Така де… Като че ли…

- Дай да не бавим купона! Щом Маргото те е стегнала, и аз ще го направя. Това бицепси, трицепси, двуглави и триглави мускули…всичко ще стегнем и оформим като за парад на красотата. Колко месеца...я да видим. Да речем половин година! Щото много си запуснат! Пишеш ми една шестица, идваш тук без пари и пито – платено.

- Добре… - след кратък размисъл се съгласи професорът – Ама нали все пак диплома ще имаш…Икономика… Защо ти е?

- Знам ли! Да си я имам! Може да ми потрябва ха-ха. Тук идва един депутат, много харесва мъжки мускули, сещаш се хе-хе… Та тоя пич ми вика, що не те направим депутат! Гледай какъв си красавец, мускули…така ми вика! Обаче ми трябвало диплома, щото депутатите си имат дипломи за висше образование. После си назначавали съветници. Демек, друг да мисли и да им казва кое що. Да знаеш, стана ли депутатин, ще те назнача за съветник. Така че наблягай на науките, не се отказвай, чети, учи! А мускулите от мен! Безплатно! Изваеме ли тялото, мацките сами ще те налазят, ама тя Маргото ти е казала тия работи.

Няма какво да обясняваме, че професор Кормисошев се съгласи, писа на бъдещия депутат отличен и се зае с мускулатурата си. Дори не се замисли за петица, защото знае ли се…Когато стане съветник на депутата, да не се срамува, че не е бил отличен студент.