Как да кажеш „край" на човека, когато ти си обещавал всичко и си издигал в пиедестал.
Много ми е тежко, не мога да реша колко мъка ще донесе това. Не мога просто така да кажа:
- Прости ми, но не мога така да продължавам, аз те накарах да повярваш в мен, дори когато звучеше абсурдно от моите уста, но опитах да запазя и последната искра до последно, но и тя вече спря да тлее.
Така се получава, все има някой ощетен все има някой наранен, колкото и да се опитвам да смекча всичко това, то винаги ще има едно и също значение и това с нищо няма да промени казаното от мен.
Не искам така да става, защо винаги трябва да страдаме хората. Няма ли начин да се премахне това?
Защо? Толкова ли е трудно да се намери решение на уж толкова банален въпрос? Явно е прекалено дълбоко стигнало всичко, за да стане така.
Поне запази останалото ми, макар и малко така окървавено сърце. Търпяло всичко поднасяно му и с готовност за нови трудности да понесе и да се впусне в безкрайността. Нищо, че е така неизвестна, ...