Изповед

- Здравей.
- Здрасти.
- Представи се, разкажи нещо за себе си.
- Казвам се... абе няма значение... можеш да ми викаш Никола днеска. Имената никога не са важни, нали?
- Добре... Как си, Коле?
- Добре - бивам...  Тичам по задачки всякакви. От едно място на друго... гледам да не оставам без работа.
- Защо интервю? Тук по-малко можеш да се скриеш.
- Страх ме е от черкви. А и защо да се крия? (Смее се)
- Топката е поета. Какъв е най-големият ти грях, ама истински?
- Не обичах както трябва.
- Както трябва? Смисъл?
- Да, както трябва, както е истинско, както се обича...
- А как се обича?
- Не знам... имам други неща на главата. Местя си къщата. Ремонти, щуротии. Мериш, кроиш, режеш, мажеш, лепиш, режеш пак - снаждаш... Оказа се, че съм виртуоз в псуването...
- Какво се е случило?
- Нищо, просто никога не ми стига лепилото...
- Къде ще е новият ти дом?
- Къща!
- Моля?
- Къща – не дом..
- Добре – объркано – Какво би искал от момичето до себе си?
- Знам ли... Да се гордее е с мен. Да....
- А ти би ли се гордял с нея?
- Да.
- Само „Да“?
- Да...
- А какво те спира?
- Няма за какво, тя да се гордее с мен. Нищо не мога да й дам...
- Защо?
- Знаеш - задачи, работа, а и лепилото ми никога не ми стига за дом. Само за къща...