Изповед

Ето, причерня, бурята идва жестока и коварна,
но толкова, толкова страстна - като твоя нрав.
 Дървета падат, покосени от буреносен вятър, животните пищят,
така пищи и моето сърце, разкъсано като от диви зверове.
И дъжд се появи и всичко покри, удави, така и моите сълзи
удавиха земята тъй прекрасна.
Гръмотевици раздират нощното небе и песен пеят
като моята уста, проклинаща късмета.
Всичко в вихър пак се слива и като спомените тежки
разкрива същността.
Бурята отмина, дъждът спря, гръмотевиците оставиха всичко тъмно,
но моята душа продължава своя танц самотен сред пустота.
Слънце малко срамежливо се показва, славейче страхливо своя песен пак
подкарва и в мен надежда стара отново се прокрадва за
 деня, в който усмивка лъчезарна ще се появи на моето посърнало лице.