Jul 30, 2007, 8:52 AM

Изповед

  Prose
1.2K 0 0
Ето, причерня, бурята идва жестока и коварна,
но толкова, толкова страстна - като твоя нрав.
 Дървета падат, покосени от буреносен вятър, животните пищят,
така пищи и моето сърце, разкъсано като от диви зверове.
И дъжд се появи и всичко покри, удави, така и моите сълзи
удавиха земята тъй прекрасна.
Гръмотевици раздират нощното небе и песен пеят
като моята уста, проклинаща късмета.
Всичко в вихър пак се слива и като спомените тежки
разкрива същността.
Бурята отмина, дъждът спря, гръмотевиците оставиха всичко тъмно,
но моята душа продължава своя танц самотен сред пустота.
Слънце малко срамежливо се показва, славейче страхливо своя песен пак
подкарва и в мен надежда стара отново се прокрадва за
 деня, в който усмивка лъчезарна ще се появи на моето посърнало лице.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...