20.10.2010 г., 9:15

Изповед или самопризнание?

769 0 1
1 мин за четене

 

Отрязах и главата на моята любов,

а тя риташе, пищеше, безсилна

пред стоманеното острие.

Кръв тече много и грозно беше...

Тялото ù ритуално погребах,

в ковчег със златни дръжки

сложих я да си почине,

че много се дърпаше.

Мислех си да я последвам...

Но пък защо ли?

Мръсница беше тя, лъжеше много.

 

Ходя на гроба ù всяка година

по веднъж, не повече.

Паля цигара, две...

Една за нея и една за мен,

гледам ù кръста и си тръгвам.

 

Малко ли и давах аз на нея?

За тренировка ли ме лъжеше,

не зная.

 

Ако дойде друга –

ще ù тегля куршума.

Не искам и да се запознаваме даже.

Пък после нека лежа в затвора

за две убийства.

По-добре ще е така.

Такива, аз, временни не ги обичам,

днес дойдат, постоят малко,

утре решат, че им е скучно и си идат.

Не са за мене тези...

Или ще е с мене, или по-добре

пред очите да не ми се мярка.

 

Аз ли не ставам за обичане

или на неподходящите попадам?

 

 

 

(посветено, без лоши чувства)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...