Изповед или самопризнание?
Отрязах и главата на моята любов,
а тя риташе, пищеше, безсилна
пред стоманеното острие.
Кръв тече много и грозно беше...
Тялото ù ритуално погребах,
в ковчег със златни дръжки
сложих я да си почине,
че много се дърпаше.
Мислех си да я последвам...
Но пък защо ли?
Мръсница беше тя, лъжеше много.
Ходя на гроба ù всяка година
по веднъж, не повече.
Паля цигара, две...
Една за нея и една за мен,
гледам ù кръста и си тръгвам.
Малко ли и давах аз на нея?
За тренировка ли ме лъжеше,
не зная.
Ако дойде друга –
ще ù тегля куршума.
Не искам и да се запознаваме даже.
Пък после нека лежа в затвора
за две убийства.
По-добре ще е така.
Такива, аз, временни не ги обичам,
днес дойдат, постоят малко,
утре решат, че им е скучно и си идат.
Не са за мене тези...
Или ще е с мене, или по-добре
пред очите да не ми се мярка.
Аз ли не ставам за обичане
или на неподходящите попадам?
(посветено, без лоши чувства)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени