Личеше му, че е нов тук. На всички им личи първия път. Беше висок около 180 см., добре сложен, седеше сгушен в яката на велуреното си палто, свел поглед в земята и нервно мачкаше каскета си в ръце. Когато дойде неговият ред да се представи, стана и с плах, неуверен глас каза:
-Здравейте. Казвам се Джон и съм... алкохолик.
-Здравей, Джон - отговориха вкупом десетината присъстващи в малката стаичка, отредена за ежедневни сбирки на клуба на Анонимните Алкохолици към църквата Свети Антоан в Ню Йорк. С това последно представяне, а и след като разбраха, че Джон на първото си посещение няма да каже нищо повече за себе си, се изчерпа тазвечершната сбирка и участниците в нея леко-полека се насочиха към вратата. Джон излезе последен, постави смачкания каскет на главата си и пое в дъждовната нощ.
Така си представям моето първо посещение в клуб АА, ако в България имаше подобна организация като американската. Е, може и да има, но аз не знам. А ако има, то аз няма да отида. Защото не съм алкохолик. ...