Събудих се от капчици вода. Не валеше, бяха дошли по вятъра. Не бяха обикновени. Бяха заредени сякаш с нещо топло, нежно, звучеше музика, туптеше сърце… Сякаш бяха капчици Любов! Но изведнъж чух шепот! Една капчица говореше:
- Ох, изморих се! Толкова път изминах, а и силите на Вятърко вече са на привършване… - и видяла, че я слушам, започна своята изповед.
„Аз не съм дъждовна капчица. Аз съм сълза. Да, като в онази приказка! Но аз съм сълза на една влюбена Жена. Тя е много далеч, зад планини и морета. Далече е от Родината и приятелите. Далече е и от човека, в когото е влюбена. Една привечер тя бе излязла на разходка. Денят бавно гаснеше, Слънцето се скри и иззад пухкавите облаци свенливо се показа Луната. Тогава Сърцето на Жената се сви и затрептя учестено. Мислите ù отново бяха с нейния любим! Той бе там някъде в нейната България. Тя страдаше за него и усещаше, че и той боледува по нея. Чуваха се редовно по интернет. Но липсваше топлината на докосването… Тя си спомни прекрасните мигове с него. За красивите дни и нощи. За докосването, за топлината на прегръдката, за устните, слети в целувка… Тогава Жената заговори с Луната. Разкри ù душата си. Луната притихнала слушаше и очарована от разказа, направи пътечка. Една пътечка, която водеше към любовта. Тогава Сърцето затуптя учестено, очите на Жената се изпълниха с влага и аз се спуснах по бузата ù. Тъкмо да падна на чуждата земя, се появи Вятърко. Той ме грабна и се завъртя около Жената. „Мили Вятърко, братко, ако минеш над моята Родина, предай на моя любим, че непрекъснато мисля за него. Той знае. Кажи му и че ще си дойда, скоро. Нека ме чака!” Това каза Жената, а Вятърко ме понесе. Минахме над някаква река. Той грабна няколко капки, за да не съм сама по пътя и полетяхме. Ето ме, вече съм тук, но не можах да го намеря. Моля те, помогни!!!”
Капката гореше челото ми като целувка. Трябваше да направя нещо, но какво? Тогава реших. Седнах, описах разказа и ето го тук. Дано любимият на Жената го види. Ако можете, нека помогнем на Любовта. Намерете един човек и му кажете, че е обичан!
© Марин Маринов Всички права запазени