За изписаните думите и това, че те ни помагат да помним. Защото мозъкът на човека е устроен така, че много често помни лошите неща, а красивите забравя.
Думите, словото и буквите... Нека ги тачим и пазим. Докато почитаме езика и историята си България ще пребъде.
Има една болест. Тя е жестока и най-силното ѝ оръжие е Забравата.
Забравата е най-жестокия съдник на една душа. Била тя болна или не, Забравата винаги хваща в хищните си лапи не лошите спомени, не силната болка, не белега от раната… Хваща здраво и не пуска мечтите, копнежите и надеждите на една измъчена душа и щастливите спомени избледняват като изтрити от гумичка. Но гумата не може да изтрие всичко. Там някъде на белия, вече посмачкан лист, остават следи. Едва забележими следи от извивка на буква, връх на удивителен, точка от многоточие или шапчица на главното „Л”. Май е било „Л” , защото шрифта е бил подчертан получер курсив. Пишело е „Любов”, личи си. И търсиш на листа овала на голямото „О” Всяка извивка ти прилича на него, ...