20.11.2010 г., 22:29

Извор на болка

1.2K 0 1
1 мин за четене

Извор на болка


            Там, нейде далече, в някакъв измислен свят, сред тъмни гори от вековни дървета и сухи поля, покрити с високи жълти треви, в подножието на самотен хълм, зад който всеки ден се скрива златното слънце, има мътно изворче. Водата му е образувана от капка по капка изплакани горчиви сълзи и пролята алена кръв на минувачи с разбити сърца, на пътници без посока, на деца без мечти, на старци без спомени. Всеки човек, минал оттук, е оставил следа от себе си. Удавил е във водата зловещ спомен, погребал е в полето мечта, изгубил е в гората надежда. Откъснал е червена роза от черната почва край изворчето и с острите ù бодли е порязал своята плът. Бликналата кръв се е сляла със сълзите и е паднала във водата. Окъпан от кехлибарените лъчи на вече изкуственото слънце, омагьосан от залеза – толкова невероятно красив и прекрасен, човекът се е предал и е изгубил своята наранена душа. Забравил е духа си в нощта и отново е тръгнал да броди по света, търсейки щастието и любовта. Но всеки път, когато настъпи здрач, се връща тук при своята душа и разговаря с нея. Само на нея може да сподели разочарованието и болката, които е наказан да изпитва, търсещ утеха, която не намира. Проклятието, което го преследва и от което не може да избяга, е да прекарва живота си в самота, в търсене на нещо, което не съществува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Герова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...