20.11.2010 г., 22:29

Извор на болка

1.2K 0 1
1 мин за четене

Извор на болка


            Там, нейде далече, в някакъв измислен свят, сред тъмни гори от вековни дървета и сухи поля, покрити с високи жълти треви, в подножието на самотен хълм, зад който всеки ден се скрива златното слънце, има мътно изворче. Водата му е образувана от капка по капка изплакани горчиви сълзи и пролята алена кръв на минувачи с разбити сърца, на пътници без посока, на деца без мечти, на старци без спомени. Всеки човек, минал оттук, е оставил следа от себе си. Удавил е във водата зловещ спомен, погребал е в полето мечта, изгубил е в гората надежда. Откъснал е червена роза от черната почва край изворчето и с острите ù бодли е порязал своята плът. Бликналата кръв се е сляла със сълзите и е паднала във водата. Окъпан от кехлибарените лъчи на вече изкуственото слънце, омагьосан от залеза – толкова невероятно красив и прекрасен, човекът се е предал и е изгубил своята наранена душа. Забравил е духа си в нощта и отново е тръгнал да броди по света, търсейки щастието и любовта. Но всеки път, когато настъпи здрач, се връща тук при своята душа и разговаря с нея. Само на нея може да сподели разочарованието и болката, които е наказан да изпитва, търсещ утеха, която не намира. Проклятието, което го преследва и от което не може да избяга, е да прекарва живота си в самота, в търсене на нещо, което не съществува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Герова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...