Това е първият разказ в книгата ми "Из дълбините на сърцето", публикувана през 2006 г.
ИЗВОРЪТ НА НАДЕЖДАТА
Слънцето бавно залязваше зад хоризонта. Селцето, което се намираше в подножието на планината, се огласяше от прибиращите се от полето уморени селяни. И този ден беше към края си. Горе в планината, откъдето извираше минаващата покрай селото река, живееше един белобрад старец на преклонна възраст. До изворчето си беше направил дървена колиба и живееше с единствения си приятел – кучето Вълчан.
Старецът не ходеше в селото. Живееше отдалечен от хората, но не и отчужден от проблемите им. Всеки ден при него идваше едно малко момиченце, което му носеше храна и разказваше какво се случва в селото. Старецът се радваше като чуеше някоя добра вест и страдаше за скръбта на някой нещастник. Но въпреки всичко, той не беше ходил в селото цели тридесет и три години. Жена му беше починала при раждането на единственото им дете, което също не живя дълго след това. Старият човек бе решил да отиде в п ...