Слънцето ни заля още рано, рано. По всичко си личеше, че това ще бъде един хубав пролетен ден. Липсата на дъжд ни накара да си уговорим среща в девет. То напоследък постоянно валеше, а излизанията извън дома не носеха радост.
Да, в къщи бе приятно. Можехме да се чукаме във всяка една от стаите, защото от години живеех сам, а Рали ми помагаше в домакинството. Всъщност... бе втората господарка на този дом. Почистваше тежките картини с пухена четка, като по филмите. Разхождаше се гола тананикайки една чуждестранна, но много популярна мелодия....
Правехме заедно още куп неща; всъщност рядко се разделяхме за повече от седмица. А по време на командировките, телефонът ми не спираше да звъни. Беше, естествено, Рали. Тя изтощаваше за кратко време и най-добре заредената батерия. Телефонът, Рали- най-важните неща в живота ми. Лятото мислех да си татуирам името и върху ръката, но тя не се съгласи. Написа го с един от нейните дамски моливи и каза, че ще повтаря буквите всеки ден. Името й всъщност м ...