28.07.2015 г., 15:27

"Изяде ми коня"

1.3K 0 2
1 мин за четене

„ИЗЯДЕ МИ КОНЯ”

 

Как се изяжда цял кон, ще ви разкажа след малко, щото първо искам да ви припомня, как се развиваше спорта при „социализъма”.

Е-е-е-х, на върха на спортната слава бяхме тогава. Туй, на борба, бокс, щанги – никой не можеше да ни бие. Пък, какви „златни момичета” имахме в художествената... И всичкото туй, защото имаше „дружества за физкултура, спорт и туризъм (ДФСТ)” във всеки град, градче, селце и дори в махалите. И спомоществователи имаше бол, а не като сега - спонсори, ама само заради далаверата с „прането на пари”, „тайното тото” и комисионни от трансферите. Ей ви за пример, ДФСТ „Левент” да вземем:

При главния счетоводител на дружеството влиза тропайки с ботуши председателя на секцията по конен спорт, размахва весело камшик и:

- Главен, да знаиш кво жребче съм намерил – огинь, не стъпва а танцува, преде-преде, а хукне ли да бяга, с ладата не моиш го стигна! И да знаиш, евтино съм го спазарил, само за 3 000! Кво ши каиш, а?

Главният, повдига безучастно рамене, почесва се по плешивото теме и без дума да издума, демонстративно широко разтваря вратата на празната метална каса. После, трогнат от увисналата усмивка насреща, прикривайки уста с ръка, дискретно прошепва:

- Тичай при другаря Сачков!

Още не заглъхнал тропота от ботушите и коридорът зазвънтява от звучен смях, който влиза през вратата при главния, заедно със знойната снага и русата коса на шампионката по тенис на маса:

- Здрасти, Главен! Три бона за летен лагер си ми приготвил, нали?

Главният, без да откъсва поглед от деколтето на тенисистката, повтаря номера с раменете, почесването, вратата на касата и съвета:

- Виж там се оправи с другаря Сачков!

Не минава и час, когато в коридора отново отеква тропотът от ботушите, а през отворената с ритник врата се втурва познатият ви вече председател:

- Успял бях, бе Главен, обеща ми ги човека! Даже и френски коняк ме почерпи. Ама кой, кой мамичката му е подучил и оная цицорестата тенисистка! Още като я видях в чакалнята при другаря Сачков и ме сви под лъжичката: - изяде ми, бе, цял кон ми изяде тая, с тия нейните коси и цици!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смятах да напиша нещо остро сатирично за днешното решение на Парламента, но излезе това...и аз не съм виновен, Анабел и Патриция
  • Всичко можем ние жените,с тези "екстри",Милорд и коне "ядем".

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...