11.10.2014 г., 19:58 ч.

# jealousy. 

  Проза » Писма
815 0 0
1 мин за четене

"Ревнива съм. Не мога да понеса, дори мисълта, че може да държи друга в прегръдките си... Свикнала съм цялото му внимание да е мое, а ръцете му да искат и търсят само мен.  Да съм единствената. Но, ако позволявах на себе си да гледам как я държи в ръцете му, то това беше, защото знаех, че изпитваше необяснима жажда от това  да я докосва и че му доставя удоволствие да я дарява с вниманието си...


 


Бях сигурна, че когато обичаш, не бива да бъдеш егоист... Какво мислих аз? Ревнувах ли?... 


 


Бях щастлива, защото пред очите ми не се откриваше по-хубава гледка от тази, когато го гледах как държи китарата в ръцете си и нежно докосва душата и струните и... "


Диляна Борисова 

© Диляна Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??