30.07.2012 г., 12:12 ч.

Желание 

  Проза » Еротична
1680 0 1
11 мин за четене

                                                              Желание

                                           или  Еротична импресия

 

Слънцето печеше жестоко, а часът беше едва 7 и 30. Седяхме  пред малкото кафене и чакахме автобуса. Хората от групата се събираха бавно. До тръгването оставаше още почти час. Огромните рекламни чадъри ни предпазваха от слънцето и хвърляха сини, червени отблясъци върху все още сънените ни лица. Ароматичната пара и мириса  на прясно смлeно кафе разширяваха ноздрите и и бавно отваряха очите зад слънчевите очила, с които се бяхме въоръжили почти всички. Всичките четири маси вече бяха заети, а  около съседната имаше почти десетина човека седнали на два реда.

         В осем и 15 пристигна автобуса с познатия вече шофьор. Бавно станахме, поставихме сакове и куфарчета в багажните отделения и един по един се настанахме в старата машина. Организаторите брояха хората от групата като овце и тихо коментираха закъсняващите. Ние седяхме на последната седалка. Там беше по широко и имаше място човек да протегне крака. Почти половината автобус беше празен. Наближаваше часът на тръгването когато се появиха последните две от записалите се. Повечето бяхме възрастни хора, баби и дядовци пенсионери търсещи забавления. В групата имаше само една млада жена придружаваща майка си.

         Точно в осем и тридесет, автобуса пое пътя към планината.  Кафето и друсането на рейса ме бяха окончателно разсънили и погледът ми опипваше тиловете на пътниците. Имаше познати, имаше малко познати, а имаше и напълно непознати. Такива бяха двете  беловласи жени от първата седалка, точно зад организаторките. Едната беше къдрокоса с дълбоки сини очи и чаровна открита усмивка. Другата беше със снежно бели прави коси, късо подстригани. Още когато се качваше в автобуса, ми беше направила впечатление с необикновено високия си ръст. И тя не беше млада, но едрата й фигура излъчваше здраве и сила.

         Автомобила бавно се придвижваше по тесния, неравен път в планината. Въздух напоен с мириса на бор и полски цветя беше нахлул в автобуса и беше донесъл капка свежест след задухата на големия град. Завой след завой, пълзяхме нагоре към билото, едвам успяващи да се разминем с многобройните коли от насрещното движение. Беше неделя и навярно мнозина бързаха да се приберат след лятната отпуска. В понеделник вероятно отново ги чакаше задушната канцелария.

         Белите коси на непознатата се виждаха от далече, заради високият й ръст. Прическата и беше модерна и непокътната. Сякаш сега беше излязла току що от фризьорския салон. По въртенето на главата се досещах, че разговаря с жената със необикновено сините очи.

         Бяхме достигнали билото на планината и пред нас се откриха широки поляни осеяни с полски цветя, павильончета за закуски, бараки с надпис скара бира. Нахлуването на човекът в природата тук беше агресивно и осезаемо. Явно всичко беше застроено хаотично и без мисъл за естетика. Не беше красиво и дразнеше окото на някои. Но навярно те не бяха много.

Когато автобусът започна да се спуска по тесния път осеян с дупки, на последната седалка вътрешностите ни се раздрусаха силно, но и на шофьорът не му беше лесно.

Малкото градче скътано в подножието на две планини ни посрещна забулено от пушек на димящи скари и аромат на печени кюфтета. Беше пазарен ден и пъстротата и шаренията  крещяха от всички страни. Забулени помакини, баби в шалвари и пъстроцветни рокли се смесваха с небръснати мъже, пиещи студена бира пред капанчетата и търговци дошли от селищата наоколо. На този пазар имаше всичко за бита и за прехраната. Преобладаваха плодовете. Сочни праскови, кехлибарено грозде конкурираха огромни дини от Любимец, както и местни дъхави пъпеши с аромат на сакъз. Тук на този пазар видях най-кривите краставици на света. Предлагаше ги забулена възрастна жена, която се кълнеше, че са набрани само преди 2 часа. Имаше просто криви, имаше с причудливи спирални форми, имаше и такива, чиято форма не можеше да определи и най- гениалният геометър на земното кълбо.

И всичко това беше обгърнато от бели пушеци с аромат на кимион, чесън, лик и телешко месо. Нюансите на овнешкото, къде дискретно, а понякога и съвсем арогантно се смесваха в общия букет от аромати.

         Настанихме се в хотела построен на баира в  подножието на борова гора с изглед към отсрещната планина. Имаше вид на голяма планинска хижа, с огромна тераса, сенчест навес и гигантска беседка, където беше разположен дневен бар. А пред помещението на басейна имаше малка закътана полянка екипирана с шезлонги, маси с чадъри и пластмасови столове с неопределен цвят.

         Беше време за следобеден сън и някои се усамотиха в стаите си за да подремнат или просто да си починат след тричасовото пътуване из кривите и неравни планински пътища. А това беше действително уморително за хора на възраст.

Когато излязох на балкона на нашата стая, под него  се намираше малката градинка с чадърите. Там вече се излежаваха по бански двете беловласи приятелки. Къдрокосата беше седнала с гръб към слънцето, а високата беше легнала на шезлонга по корем и печеше гърба си. Сложих си банските и слязох  до басейна. Водата беше много гореща, навярно не по-малко от 38-40 градуса. Беше минерална и в изобилие. Направих няколко подводни упражнения и се спасих навън. След толкова гореща вода, нажеженият планински въздух имаше ефект на прохлада. Седнах на свободния лежащ стол до синеоката дама  и поведохме приятен разговор. Тя имаше необикновено сини очи, красиво име и неясни корени. Явно беше някаква смесица от северни и източни народи, които така се бяха преплели през вековете, че и баба Ванга не би могла да разплете. Но имаше ли значение корена, когато беше приятна събеседница. Не, разбира се.

         Случайно или не, на организираната вечеря пак седяхме един до друг. От другата й страна седеше приятелката й с  безупречната прическа. С нея бях разменил едва няколко думи. Явно не беше от много приказливите, а може би къдрокосата беше по-интересен събеседник за мен. Не знам.

         След вечеря се чу музика и ни поканиха на танц. Почти никой не стана. Явно всеки искаше той да не бъди първия, ненужна стеснителност. Всички се познавахме от много отдавна. За мен изключение правеха само двете жени, които не бяха от нашите среди. Все пак две-три двойки се престрашиха и станаха да танцуват. Станаха и двете ми съседки. Аз разговарях с моя приятел и  първоначално не забелязах танцуващите. Но в един момент обърнах глава към тях и цялото ми тяло се наелектризира, погледът ми  беше привлечен от голия пъп на една  жена цялата облечена в бяло. Исках да видя лицето й, очите и погледа й, но не успявах да откъсна моите от тази малка магическа трапчинка, която ме плени и превърна в немислещо същество. Всичките ми сетива бяха парализирани, освен зрението.  Очите ми се бяха впили в  този пъп, който се движеше в ритъма на танца, ту се разтваряше като цветна пъпка, ту се скриваше в гънките на белия панталон. А понякога попадаше под покривалото на тънката и бяла, полупрозрачна материя на късата блуза. И в тези кратки моменти беше най-тайнствена, най-загадъчна, най-привлекателна, беше магнетично въздействаща.

         С огромно усилие и воля откъснах погледа си от тази вълшебна трапчинка и  погледнах лицето й. Едва сега я видях наистина. Беше изсечено като от гениален майстор-скулптор. Имаше остри черти, които даже усмивката не можеше да смекчи. Нямаше закръгления и неясни форми. Беше чисто и гладко, длетото беше изсичало твърдия камък недвусмислено, уверено и с един единствен замах. Погледът рееше в далечината, без грам сантименталност и мекота. Тялото й танцуваше на площадката, но мисълта й беше далеч. Дух и материя се намираха на светлинни години един от друг. Гледайки я, човек виждаше само едно едро, но гъвкаво тяло. Беше много висока и навярно в младите си години се беше занимавала със спортове, които изискват висок ръст и голяма физическа сила. Да, действително това което излъчваше цялото й същество беше сила, най-вече физическа сила. Дълги мощни бедра и ръце, плосък корем и тънки глезени. Може би е била бегач на дълги разстояния или гюлехвъргачка? Танцуваше грациозно, макар да не проявяваше голяма гъвкавост. Движеше се плавно и  когато стъпваше на дансинга, имах чувството, че стъпалата й оставят  отпечатъци върху мозайката, като върху разтопен асфалт. Всяко нейно движение пробождаше тялото ми и събуждаше в мен желания, които отдавна не бях изпитвал. Електричество разтърсваше всяка моя клетка, възбуда и тревога бяха ме обхванали като клещи и затрудняваха дишането ми. Опитах се да не я гледам, мъчих се да отместя погледа си от снагата й, да се правя, че не виждам палавото пъпче. Както  и гърдите й, които се очертаваха под тънката памучна риза. Напълно безуспешно. Не чувствах тялото си, коленете ми бяха омекнали, разговарях с приятеля до мен, но не чувах думите  му. Едва ли и събеседникът ми разбираше какво говоря. Не бях способен да се концентрирам.

         Желаех я. Изпаднах в тревога, та аз не знаех даже името й, не знаех абсолютно нищо за нея. Да, действително я желаех  много силно. Толкова силно, че треперех като болен. А тя продължаваше да танцува, да размахва красивото, макар и не младо, пъпче пред очите ми и напълно ме подлудяваше. Очите ми нямаха сили да се откъснат от бавно движещата се фигура, всичките ми сетива й бяха подчинени. Бях хипнотизиран, омагьоса, бях подчинен на нейната воля и желание. А дали тя изпитваше същото? Едва ли! Откъде накъде ще изпитва някакво желание към един непознат мъж, при това доста възрастен. Не, беше изключено. Сънувах, бълнувах, отхвърлях всичко нелогично, но пак не можех да отблъсна това обладаващо цялото ми съзнание  желание което изпитвах към безименно непознатата.

         Станах от мястото си много трудно и се запътих към стаята си. Треперех, добре, че всички бяха заети с хапване, пийване и танци и никой не ми обърна внимание. Когато минавах покрай нея, тя протегна ръка към мен за да се включа в танца. Пръстите ни се допряха и през цялото ми тяло протече ток със супер високо напрежение. Навярно изскочиха искри, но аз бързо се отдалечих от опасната зона, клатейки се прекосих коридора  и влязох в стаята. Не запалих лампата, от терасата се виждаше, а не исках да привличам вниманието на никой. Легнах в тъмното и си налагах успокоение, което не идваше. Напрягах цялата си воля, но безуспешно. Желаех тази непозната жена.  Исках да имам хиляди ръце, за да мога едновременно да галя  цялото й тяло, да се докосвам до всяка нейна клетка, да милвам с треперещите си пръсти най-интимните части на едрото й тяло. Да заровя пръстите си в косите й, докато другите ми ръце обгръщат твърдите й бедра, галят плоския й корем и нежното й междубедрие.

         Стотици устни обхождаха тялото й, покриваха всеки милиметър от апетитното тяло с милиони целувки, впиваха се в устните й, леко свити в странна полуусмивка. Горещите ми  устни целуваха гърдите, косата, вътрешната страна на бедрата и онова силно напъпило цвете, което кара поетите да възпяват красотата на всяка жена, която  желаем до полуда. Изживявах един кошмарен миг, неочакван, необясним, непредвидим, непонятен и въпреки всичко прекрасен. Беше ли миг на силно желание или на случаен порив породен от магията на планинския въздух, напоен с аромата на мащерка и риган, на жълт кантарион и дива мента, на боров мед и вълшебно биле, познато само на вещици и самодиви, витаещи из дебрите на Рила.

         Тя влезе в стаята без да почука. Приседна до мен и в тъмнината, дългите й пръсти опипаха лицето ми. Спряха се на челото ми, цялата й длан се простря върху него сякаш проверяваше дали имам температура. След това се спуснаха към устните ми и  бавно се придвижиха по тях. Горяха. С рязко движение хванах дясната й ръка и погълнах малкото пръстче, чак до корена му. Плъзгах бавно езика си върху него, смучех го, обвивах го с устните си, допирах връхчето на кутрето с  влажния връх на езика си и след това бурно го поглъщах до дъното.

         Докато се занимавах с малкото пръстче на дясната й ръка, с лявата тя опипваше влажното ми тяло. Студената вода, с която бях облял тялото си още при влизането ми в стаята, не беше успяла да охлади спонтанно появилото се  желание към непознатата. Тя го почувства и силната й ръка потрепера при допира с възбудата ми. Ръката й се движеше бавно по слабините ми, опипваше ги, разтваряше дланта си за да ги обхване максимално. Понякога пръстите й се  затваряха върху тях със сила, но не чувствах никаква болка, сякаш бях упоен.  Продължавах да целувам малкото пръстче и да го движа в устата си. То кротуваше и се оставяше да бъде ухажвано, сякаш това е било най-силното му желание.

         В тъмнината се чуваше само тежкото ни дишане, и от време на време краткия звук от  някакво по-дълбоко всмукване. Само движението на ръцете и устните беше свидетел, че тук две живи същества се бяха отдали на удоволствието породено от непреодолимото желание на единия, и навярно предало се на другия по индуктивен път.

         Ръцете ми обгърнаха едрото й тяло, привлякоха го върху моето и го накараха да легне. Бедрата й притиснаха лицето ми, а силните ръце на непознатата хванаха моите и   телата ни се доближиха. С рязко движение тя  се изправи и бърните й се оказаха на нивото на жадната ми уста. Когато те се сляха, мигът на екстаза се оказа твърде близък и само приглушените ни стонове слети в едно, отбелязаха върха на насладата която изпитахме едновременно.

         Само след броени минути, тя стана, навлече набързо горните си дрехи и изчезна зад вратата на съседната стая, която беше тяхната.

         Лежах блажен, изтощен и щастлив, без да знам дали всичко това беше сън, видение предизвикано от силното ми желание, или реалност. Всичко се беше случило толкова бързо, толкова неочаквано, че изглеждаше нереално. Още чувствах пръстите й върху челото си, горещите й бедра притиснали  лицето ми, устните които се плъзгаха по цялото ми тяло и върховното удоволствие на кулминацията, която беше настъпила едновременно у двама ни, като по знак на диригентска палка.

         Навън се чуваше музика, навярно някой танцуваше, а други изпитваха удоволствието на тихата нощ, която беше обгърнала планината. Звездите блещукаха и мигаха хитричко, обещавайки да запазят тайната  породена от едно непреодолимо желание.

 

 

 

 

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??