Желание за любов
Всеки ден се събуждам с въпросите "Защо живея? Има ли смисъл?".Чудя се дали всичко, което правя има смисъл. Дали помагам по някакъв начин на хората около мен с моето присъствие. Всички около мен са толкова щастливи, изпълнени с енергия и положителни емоции, с хубави моменти и верни хора до себе си, изпълнени с любов. Усмихват се така широко и истински. Живеят истински и свободно като птичките. Изживяват всеки един хубав момент, всеки един ден, всеки един час и всяка една минута изпълнени с радост. Живеят безгрижно без да мислят за проблемите. Без да им обръщат внимание и без да ги взимат на сериозно. А аз ли как живея? Много по-различно от тях. Аз се събуждам с очакване денят ми е да лош, с очакване на разочарования и празни надежди, с копнеж да изживея нещо хубаво и красиво, да усетя любовта. Да я усетя толкова близо, че да влезе в сърцето ми и да ме докосне. Да изтръпна при споменаването да думата любов, да се усмихвам без причина на най-малкото, да се чувствам обичана и желана. За ето този копнеж говоря. Желая го толкова силно, толкова ми трябва в този момент. Трябва ми да знам, че някой е с мен в добро и в лошо, трябва ми една топла и истинска прегръдка, едни устни да стоплят моите, една усмивка, която да предизвика моята. Мечтая за всичко това всеки ден, всяка вечер. Гадно е, когато всеки ден се надяваш за нещо подобно, чакаш го цял ден и накрая заспиваш с разочарование и облян в сълзи. Тези горчиви сълзи... Те трудно се преглъщат и забравят, трудно изстиват. Мечтая за момчето, което ще сбъдне тази моя мечта. Чакала съм доста време, мога да чакам и още толкова. Дано обаче накрая се появи и засити този мой копнеж. Уморих се аз да търся любовта, искам тя да ме намери. Искам тя да ме потърси и да се бори за моето внимание и моята любов. Аз ще съм тук и ще чакам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Димирева Всички права запазени
