Жена ми Климактеричката
Аз съм един много тих, работен и спокоен човек.
Пак се прибирам от работа. Влизам, а в къщи тишина.
Гробовна тишина, като в Мавзолей.
Отварям вратата на хола и на дивана Буда... Ама истинският Буда. Дебеличък, кръстосал крака, със затворени очи, ролки на главата и полуусмихнат.
На пръсти обикалям статуята, за да се възхитя на това съвършенство.
И после казвам тихичко.
- Добър вечер, Съкровище.
Тишинааа....
Тука вече правя фатална грешка.
- Има ли нещо за вечеря?
Статуята от усмихнатия Буда се превръща в някакъв Хибрид между сторъкия Шива, богинята на смъртта Кали и Горгона.
Започва се един речитатив:
- Ти бе.......
Изреждат се качества, на които и Сатаната би завидял. После са оплаквания, колко несправедливо живота я е наказал с мен и накрая е фразата, като в анимационния филм семейство Мейзга.
- Защо не се омъжих за Георги?!!!
Задави се с плюнка и реших, че ще умре, нооо... Не, изплю се в една кърпичка и сигурно беше нещо жълто, като отрова на плюеща кобра.
Вече не съм гладен и искам да съм брамин. Да изпадна в Нирвана и да не ям поне година.
Тя влиза в кухнята и се чува траколене на тави, трошене на чинии и след минута пред мен летейки се приземява чиния с пльосната в средата консерва пастет "Апетит" и един домат, разрязан на две.
Гадина, отмъстителна! Знае, че мразя пастет и затова ми го дава.
А, за да е завършен тюрмюртът (както казва Габи) е този разполвен домат, който да ми покаже разбитото ѝ сърце. Седя си на масата пред "художествената творба" и изведнъж от телевизора се понася циганска музика на 120 децибела.
Поглеждам на екрана два мангала се целуват и всеки момент ще се заплодят.
Мойта се дави в сълзи, все едно че прабаба ѝ е умряла и извиква:
- Любов... Ето така се обича, Простако!
Представям си, ако я награбя така, как ще ми зашие един зад врата с фразата "Не виждаш ли, че ме боли главата!!!"
Кротко си отивам в спалнята светвам си нощната лампа и започвам да си чета книжка.
След час влиза Тя... Пъшкайки се мята в леглото, а аз заедно с книжката политам към тавана. После се приземявам пак върху одеялото.
- Изгаси тая лампа!!! Искам да спя!!!
Загасям послушно и се оцъклям в тавана.
В главата ми се върти един въпрос:
- Защо и аз да не стана Климактерик?!!!
Ами много просто.
Не мога да се вредя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
