Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Лова, с него и разузнаването и проституцията са най-древните професии на света. Мъжът произвежда средно около 180 млн. сперматозоиди дневно. Според някои версии първобитните мъже произвеждали дори повече сперматозоиди, когато били на лов, за да се конкурират с евентуални чужди сперматозоиди във влагалищата на жените си. Жените са създадени така, че да могат да забременяват едва веднъж в месеца в рамките на няколко часа. Затова мъжете са активния пол с по-голям сексуален нагон. Така по-умните жени решили, че разликата в либидото трябва да се уравнява в пари или други материални облаги. Така се родила проституцията. Ако ги нямаше жените всички пари на света не биха имали никаква стойност. Все пак в животинския свят съществува едно изключение: Паяк-бавачка (Pisaura mirabilis) - самецът носи на самката сватбен подарък, най-често обвита в паяжина муха. Понякога мъжкият обвива в паяжина предмети, които не стават за ядене, но също се приемат от женската.
Клиенти на проститутки са мъже, които не са в състояние да предложат на жената някаква изгода или такива, които търсят сексуална връзка извън кръга жени, на които биха могли да предложат изгода. Бедните мъже поради липса на партньорка, богатите поради патологична, а често и криминална извратеност.
Тази криминална извратеност, присъща на побърканите и преяли с власт и пари американски елити по едно стечение на обстоятелството се оказа, че може да хвърли на тепсия на руснаците технологията на климатичното оръжие, с което американците влияеха на климата. Защото американците винаги са били по-креативни в методите си да морят човешкия род и по-специално представителите на ония държави, които не се подчиняваха. Руснаците винаги бяха по-посредствени в технологично отношение.
Днес американците са господари на света, но им стана скучно и си играят на Бог, манипулирайки климата и предизвиквайки разрушителни стихии. Любимите им опитни зайчета са японците. Не знайно защо след като си тестваха атомната бомба над Хирошима и Нагазаки оттогава постоянно с извратено спокойствие тестват и всичко друго. Спомнете си разрушителните цунамита от близките няколко години. Вярно е, че няма нищо необичайно, имайки предвид спецификите и местоположението на Япония, но в случая не беше случайно, защото японците започнаха да се опитват да играят своя игра в Азия и си помислиха, че могат да се еманципират от братска Америка. Онова мощно земетресение от 2013-та в Иран също не беше никак случайно. То се случи на педя разстояние от една секретна подземна лаборатория, в която разбира се иранските учени не търсиха някакъв лек за гъбички, а се занимаваха с бленуваната атомна бомба...
Така че тази история съдържаше всичко това: Лов, разузнаване и проституция...
* * *
Всяка последна събота в месеца братята от Ложата на смъртта провеждаха срещите си.
Когато се събираха изпълняваха ритуали, използваха големи количества алкохол и опиати и участваха в оргии. Често се случваше някоя от блудниците да умре като част от забавлението. Но пък плащаха добре на десетките момичета, които наемаха.
* * *
Два хеликоптера летяха в неизвестна посока. Повечето от пътниците в тях за пръв път летяха с хеликоптер. Те бяха обикновени и бедни момичета, които продават телата си, за да оцеляват. Сред тях беше и Наталия. Българка, дъщеря на полковника от ДС Димитър Донев.
Тя бе Вербувана от КГБ още във студентските ѝ години. Когато ѝ отвориха досие особняка, нейн водещ офицер и запален фен на Шустакович и даде кодовото име "Паяка-бавачка". Той си знаеше защо...
След това умишлено бе изключена от Руския университет за дружба между народите "Патрис Лумумба" - котило за чужди и руски шпиони. Така започва нарочното съсипване на живота ѝ, за да може след шест години да бъде една проститутка, избягала в САЩ с достоверна история и биография. В САЩ беше свързана с точно определени търговци на плът, които се занимаваха с доставянето на елитни компаньонки и проститутки на влиятелни мъже от високите кръгове. В името на Отечеството Наталия работи цели две години преди същинската ѝ мисия да започне.
Освен с безспорен интелект, без който тя нямаше никога да бъде вербувана в КГБ, тя притежаваше и друго силно оръжие - изключителна физическа красота, пред която всеки мъж беше безпомощен. Тя трябваше да направи всичко възможно, за да изпъкне сред дузината момичета и да влезе под кожата на Алън Фъргюсън - приближен до шефа на американската служба за национална сигурност. Той беше сред най-извратените и похотливи братя в ложата, баща на поне десет незаконни деца.
* * *
Хеликоптерите кацнаха в скрито сред хиляди дървета имение, което си беше същинска цитадела.Имаше три защитни пръстена от стени, вишки, кучета, въоръжени мъже и патрулиращи джипове. В подземието на имението имаше огромна система от тунели, водещи до тайната зала, в която братята се събираха.
Собственик беше Едуард Барзуун - един от господарите на "Уол Стрийт", който преди две години, образно казано, си купи една цяла държавичка в Европа, превърна я в пералня за мръсни пари, в която престъпността му изкарваше по някой си друг долар, за да поддържа охолния си живот... (и за да има капитали за още престъпления, разбира се).
Когато момичетата бяха събрани пред масивната порта на къщата човек можеше да си помисли, че е на конкурс за красота. "Участничките" този път бяха над 30 момичета. И единствения кръг, в който щяха да участват беше "по бански", но без горнища. Е, всъщност щяха да участват и в още други неща, далеч по-интересни от това да говорят за световния мир... повечето нямаше да могат да вървят и сядат в продължение на няколко дни. Поне така се случваше с момичетата, които братята използваха за ритуалите и оргиите, които си спретваха.
Момичетата бяха облечени в черни роби, с качулки, а отдолу бяха само по бикини. Лицата им бяха закрити с красиви маски с пера, скъпоценни камъни и злато - коя от коя по-красиви и пищни.
С тях се държаха любезно. Отведоха ги в подземието и им наредиха да се наредят в кръг в Ритуалната зала. Всички гости също бяха с маски и роби.
- Хейл Бафомет! - Извика мъжът с червената роба, около който бяха наредени тринадесет от момичетата в центъра на залата. Той беше това, което е папата за католиците или главния мюфтия за мюсюлманите... той беше духовното лице, което тази вечер водеше ритуала. След него същия поздрав отправиха в хор всички останали братя.
Пианиста в ъгъла на залата, който беше с превръзка на очите започна да свири зловещата мелодия, под чиито звуци висшия духовник започна да приглася на латински.
- A Deo et Rege. Ad infinitum... - повтаряше той и периодично удряше отмерено в мозаечния под със скиптъра си.
Обикаляше около красивите девойки с металното си кандило. Пушека се разливаше във въздуха около тях с помощта на плуващия фитил, който помагаше на зехтина в него да изгаря и да дими. Изведнъж музиката спря. Духовника удари два пъти със скиптъра си в пода и момичетата спокойно свалиха в синхрон своите роби. Телата, както казах бяха почти изцяло голи...
Наталия не изпитваше особено удоволствие от това да стои като парче месо, докато извратените, или както казах - криминално извратените, богаташи зяпаха гърдите, дупето и краката ѝ. Тя беше с черни бикини, и високи отворени обувки на платформа.
На момичетата беше даден знак да застанат на колене. За това как ще протече този духовен ритуал на извратената им религия бяха инструктирани внимателно. Всяка девойка се накланяше до тази отдясно, докосваха нежно ръцете си и допираха красивите си маски една в друга, имитирайки нежна целувка.
След като голите тела на жените бяха осветени от духовното лице оргията можеше да започне...
Едно потропване на скиптъра даде знак на момичетата да започнат да съпровождат господата-братя в съседната зала. Там всичко блестеше. Всеки цар или император би си глътнал езика пред красивите картини, прекрасните маси и мебели и червения килим по, който красивите крака на жените започнаха да стъпват, извървявайки пътя към началото на същинския пир. Висящите полилей и белите свещи осветяваха всичката тази красота наоколо по магичен начин.
Плодове, кокаин, вино, шампанско...по масите имаше всичко. След малко Наталия беше "сервирана" на една по-голяма маса от двама от джентълмените. До нея едно момиче вече крещеше - ту от удоволствие, ту от екстаз и отвращение. Трима от братята се бяха заели с нея.
Когато Наталия отиде да си избере брат, който да съпроводи тя внимателно се огледа за онзи, чиято лява китка беше увредена тъй че стоеше полу-присвита надолу винаги - стара бойна рана от авантюрата на Буш-старши в Ирак. Набитото око на разузнавачката успя да намери правилния човек - това беше Фъргюсън. Нямаше съмнение, въпреки маската!
Алън Фъргюсън свали Наталия от масата, за да може да направят double-penetration с другия му брат. Фъргюсън вкара члена си в дупето ѝ, а другия, който стоеше пред нея се приближи и проникна вагинално. Така, притисната между двамата тя стисна зъби и си спомни колко важно е да потърпи...
Десетките хора, участващи в тази религиозна оргия не подозираха, че Наталия далеч не е обикновено "момиче на повикване". А това, че всички, в това число и тя, бяха с маски беше в нейно преимущество.
Тази вечер домакина - Еди Барзуун предпочиташе само да гледа. Пиеше шампанско и отвреме на време топваше нос във снежно-белия прах...
Наталия имаше две задачи, които бяха повече от трудни, а тези, които планираха цялата тази операция далеч не се интересуваха дали тя ще успее да избяга от имението, когато (евентуално) ги изпълни или ще я заловят и убият след това. Единственото им притеснение относно съдбата ѝ след като изпълни поставените задачи в имението беше дали все пак няма да я подложат на разпит, да я измъчват и да я накарат да признае кой я е изпратил.
Еди Барзуун беше свалил маската си и се беше отпуснал на едно канапе в бургундово-червен цвят и в стил "Луи XIV". Това улесняваше Наталия, която не изпускаше поглед от него. Тя трябваше да го прилъже в неговия кабинет, където бяха скрити чертежите, които пък Алън Фъргюсън му беше дал да съхранява на сигурно в добре укрепеното имение. Колкото до Фъргюсън - руснаците приеха доста лично ролята му във въоръжаването на муджахидините на Осама бин Ладен по време на Съветската офанзива в Афганистан... както разбирате - искаха го мъртъв.
Пепелниците бяха препълнени с изгасени фасове и никой от прислугата не смееше да се вясне, за да ги смени. Един от братята се беше разплул в един фотьойл и очевидно си беше инжектирал някакъв наркотик. Ето как Наталия можеше да убие съвсем дискретно Фъргюсън. Но трябваше да изчака всички братя да се изморят и да притъпят сетивата си, когато просто ще лежат, ще пият и ще почиват.
Това най-накрая се случи около 3ч. през нощта, когато в залата останаха съвсем малко хора, повечето от които бяха в несвяст. И отново късметът ѝ проработи, защото проклетия Алън Фъргюсън беше сред тях и беше в полу-заспало състояние.
Тя внимателно взе спринцовката от пода, когато се престори, че кляка, за да оправи красивите си обувки (които впрочем нямаше нищо против да задържи!) и се приближи до едно малко кръгло шкафче с черен плот, също във френски стил, на което имаше бутилка, чаша и пепелник пълен с изгорени фасове. Престори се, че си сипва шампанско, но всъщност освен в чашата си тя наля от алкохола и в пепелника. Както се досещате, тази смес от алкохол и никотин от фасовете се превърна във смъртоносна отрова, с която тя напълни спринцовката. Прикри я в ръката си и се приближи до Фъргюсън. С огромни усилия той отвори очите си по-широко и си придаде самодоволен вид, с който ѝ каза - "май много ти хареса, а?", а тя от своя страна си придаде именно вид, че идва да се погушка с невероятния любовник. И както го прегръщаше с едната си ръка изведнъж с другата с невероятна лекота заби спринцовката във врата му. Главата му веднага килна надолу и тя внимателно го остави на канапето и никой нямаше скоро да разбере, че Алън Фъргюсън всъщност не спи...
А сега е ред да се оправи с Еди Барзуун. Toй се беше затворил в кабинета си и се беше усамотил, а тя идваше да го разведри... или не точно. За него тя приготви друго оръжие. Намери една химикалка, която счупи и извади пълнителя ѝ, който с върха на писеца си си беше като стрела. Разбира се, че Еди Барзуун едва ли държеше чертежите на бюрото си, сякаш бяха салфетки. Със сигурност бяха във сейф и ако тя просто го убиеше никога нямаше да може да ги вземе. Освен, ако не предположим, че по някакъв фантастичен начин тази крехка красавица ще изнесе 50-60 килограмов сейф от кабинета му и ще офейка от имението. Затова не можеше да приложи тъй ефикасния коктейл, който инжектира на содомиста Фъргюсън.
Кабинетът също се намираше в подземната мрежа, тъй като Барзуун, в което няма нищо необичайно, беше свръхпараноичен. Представяше си как в един слънчев ден някой ще го бомбардира или правителството ще реши да му спретне един хубав десант и да сложи край на злоупотребите му.
Цялата операция можеше да се провали месец по-рано, когато руснаците решиха да подкупят един от прислужниците в имението с недостатъчно примамливата сума от, забележете, пет хиляди долара. Че този прислужник взима толкова на седмица, защо да си отваря устата и да си рискува сладката работа? Още повече, че за да се подмаже на господаря можеше и да му каже как са се опитвали да го подкупят. За щастие човешката алчност е непреодолим фактор от нашата природа - когато му предложиха по-изгодна оферта той започна да им обяснява кое-къде се намира в имението на Барзуун и макар и малко груби, руснаците успяха да направят доста полезни чертежи.
Въпреки че когато си "на терен" чертежите с тяхната простоватост ти се струват неособено полезни. Наталия се огледа и пое по един от големите коридори, застлан с червено-златист килим. Вървейки се размина само с един прислужник, който явно отиваше да провери как са височайшите гости, или пък да донесе нещо, което е поискал домакина. Тя се вълнуваше, идеше ѝ да изкрещи от страх, но се контролираше. Единственото, което искаше да направи е да вземе чертежите от Барзуун и да изчезне. Трябва да се уточни, че у Еди Барзуун имаше само два чертежа. Предвидливо, Фъргюсън беше дал останалите на друг човек, един бивш шеф на АНС. Но и тези два чертежа щяха да приближат изключително много руснаците до същността на технологията на климатичното оръжие, с което американците тресяха земята, наводняваха и помитаха всичко, свивайки рамене и преструвайки се, че така била решила природата.
След като се полута крещящата показност на господаря на имението ѝ помогна. Когато изкачи шест стъпала от бял италиански мрамор тя се озова пред черна врата с жълта халка на нея и табела: "Господин Барзуун - почукай преди да влезеш". Не знам за вас, но на мен ми се струва смешно - да си слагаш табела на кабинета в дома си. За Наталия пък беше повече от нелепо, тя скромното момиче от България като цяло не се беше сблъсквало с доста от нещата, които видя днес.
Тя изпълни заръката: почука и след това открехна леко вратата. В случай, че предрусалия с кокаин господин Барзуун не се е разгорещил и прави нещо...неловко. Май точно това правеше. Стоеше по боксерки и когато видя красивите ѝ гърди, които всъщност видя чак след като мина дължината на прекрасните ѝ крака от върха на пръстите до горе, очите му направо светнаха.
- Влизай, мила. Защо не си при гостите ми?
- Вашият приятел, или брат, ме изпрати да ви разведря. Опасява се, че скучаете...
- Кой мой брат? Ела, ела, сядай. Какво ще пиеш? - попита той и тресна две квадратни и ниски чаши за уиски на бюрото.
- Джентълменът със синята маска. Иначе, ще пия каквото пиеш и ти, господарю. - каза нежно тя, за да притъпи всяка евентуална мнителност, а и за да го разконцентрира.
- Сигурно говориш за Фъргюсън. А-а, да, той всъщност не си ли поигра с теб, сестро?
- Да, поиграхме си добре, даже много добре. Той направо УМРЯ от кеф. - отговори Наталия. - На вас, господарю, искам да доставя още по-голямо удоволствие, ако ми позволите.
Едуард Барзуун запали две цигари и ѝ подаде едната.
- Обичам да пуша докато ми духат... - уведоми я той.
- Отпуснете се. - каза тя и започна нежно да ближе целия му член - от началото на ствола до главичката му. Когато веднъж стигна с езика си до главичката му започна да го мърда бързо и да го побърква.
За жалост той не знаеше, че най-вероятно за последен път ще изпита подобно удоволствие...
Тя ловко заби пълнителя на химикалката в главичката на пениса му. След това я извади и я заби право в пикочния процеп...
Докато Барзуун крещеше (добре, че бяха на 60 метра под земята, иначе щеше да го чуе и Нанук - ескимоса на северния полюс) тя допря цигарата си в пениса му и я задържа около 5 секунди...
Вече беше видяла къде е сейфът, в който може би имаше доста скъпи джунджурии и пари, но не по-скъпи от двата документа, заради които тя всъщност превърна Барзуун в непълноценен мъж.
В следващия момент Наталия, която макар и фина и елегантна дама беше отличен боец, приложи удар в слепоочието на Едуард, след който нямаше как да не изгубиш съзнание, ако бъде изпълнен добре. Агонизиращия мъж изпадна в безсъзнание. А, когато се събуди се оказа вързан със собствените си риза и панталон. Когато погледна надолу, към най-важното, направо щеше да припадне отново...
- Предупреждавам те, в момента има някаква надежда за твоето малко приятелче. Не ме разбирай погрешно: не ми хареса да го правя, каквато и свиня да си не заслужаваш подобно нещо. Но ще продължа да пуша цигари и да ги гася там... ясно? И ще спра, само когато ми кажеш комбинацията за сейфа.
- Скапана крадла! Заради това ли ми причини всичко? Шибана курва, оттук няма да излезеш жива. Ще ти шибам здраво! - завърши по навик Барзуун, но му стана неловко, когато се сети, че едва ли ще може да я "шиба" скоро...
- Не съм тук, за да ти открадна часовника и парите, глупако. Аз не съм "крадла". Наистина ли не се сещаш какво точно търся? - попита Наталия и се втренчи право в очите му, в които се четеше страх и болка.
- Фъргюсън ще ме убие, а после ще убият и теб, защото това е държавна тайна, кучко...
- Както казах, господин Фъргюсън направо УМРЯ ОТ КЕФ... - отвърна тя.
- Той поне те изчука! - каза злобно Барзуун и отметна поглед от нея.
- Е, да, той имаше по-голям късмет от теб. Хайде, не ми губи времето, казвай комбинацията. - прикани го тя и за да му напомни колко е сериозна изгаси цигарата си в члена му. - Само на мен ли ми мирише на изгоряло? - засмя се тя.
- 2-2-5-5-1-0-0.... - изрецитира кодът Едуард.
- Кодът ти е глупав - като теб. Имай късмет да не е така, започваме отначало... - отвърна Наталия и навря един от чорапите му в устата му, за да не реши да закрещи и някой да чуе нещастните му викове за помощ.
Щрак! Сейфът се отвори. И в него имаше само две неща: тъмно-кафявата папка с двата чертежа и един часовник -
Omega "La Magique" със златна верижка. Тя взе папката погледна за миг часовникът и затвори. След това отиде до Барзуун, а в погледа му все още се четеше възхищение пред красивите ѝ форми, пред разголеното ѝ тяло... нищо необичайно за един мъж, но не и в чиито пенис току-що са си гасили цигарите и са му забили пълнител от химикалка. И то не кой да е, а същата тази разголена красавица.
Наталия приклекна до него.
- Часовникът е хубав. Видя ли, че не съм крадла? Не съм го докоснала. - каза тя и извади чорапа от устата му. - Само не викай.... - предупреди го тя.
- Това е часовникът на баща ми... - отвърна с отчаян глас Едуард.
- Нека те попитам нещо, Еди. Знаеш ли какво е "Pisaura mirabilis" ?
- Какво... мамка ти! Откъде ще знам каква е тази простотия, звучи ми като нещо свързано с пикаене. А точно сега не ми е до твоята "Писаура" (прави асоциация с английската дума "piss").
- Не се произнася така. И въобще не става дума за това. Това е името на един паяк. Паяк-бавачка. Искам да ти разкажа какво прави той. Или по-точно тя. Тя подчинява мъжките. А те, за да са с нея и носят в паяжината си какви ли не неща. Те за разлика от хората-мъже в повечето случаи носят само храна и други полезни неща, рядко ѝ носят безполезни работи, а вие мъжете правите точно обратното - по-често ни носите боклуци. Образно казано. Видя ли сега, Еди, докъде стигна? Ти сам ме покани тук, а сега сам ми даде тези чертежи. Когато се събудиш, Еди, хубаво си помисли на кой ще се обадиш и дали е по-важно да търсиш мен или да си спасяваш собствения задник. Защото би трябвало да те убият, че си изгубил документите, а и как ще обясниш тази извратена оргия и смъртта на Фъргюсън? Лека нощ, Еди! - каза Наталия и стовари масивния пепелник върху черепа на Едуард Барзуун.
© Чарли Всички права запазени