henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
2.09.2006 г., 20:29 ч.

Жената с детски очи 

  Проза
1251 0 12
1 мин за четене
Вървях под парещо небе в летен ден. Слънцето мълчеше, хората,
с които се разминавах също. Мълчанието на лятото. Да.
Отворих вратата. Събух се. Седнах. Отворих бутилка бира.
Запалих цигара и дълго гледах синия дим, отпивайки.
- Хенри – чукаше женски глас по вратата.
Станах и отворих.
Тази жена беше около четирдесетгодишна, с усмихващи се очи.
- Ти не ме познаваш – каза тя.
- Така е – отвърнах.
- Може ли да вляза?
Погледнах състоянието на стаята си и то не ми допадна,
защото целият мой хаос се бе настанил в това помещение.
Стори ми се,че разбрах защо някои хора упорито ме отбягват –
те търсят ред в хаоса, аз не търся нищо такова.
- Заповядай – отворих вратата.
Очите на непознатата не спираха да се усмихват.
- Искаш ли бира – попитах.
- Само ако и ти пиеш.
- Значи искаш.
Извадих две топли бири от хладилника. На практика хладилникът
ми служеше за шкаф. Бе забравил да охлажда отдавна.
Не му се сърдех. И аз бях забравил за много неща, които
някакви хора очакваха от мен. Хорското очакване. Отдавна не се
съобразявах с очакващия живот. Аз нищо не очаквах от него.
Лятото разсмиваше децата долу.
- Исках само да ти дам това – каза жената и ми подаде
хартиен плик. – Но не го отваряй сега, моля те.
- Добре.
- И изобщо, знаеш ли, трябва да вървя... Мислиш ме за луда, нали?
- Не.
Жената стана.Погледна ме с живите си,детски очи и бързо ме
целуна. После излезе и ме остави сам в хаоса, в един следобед,
който ме гледаше с тъга.
“Винаги съм те обичала, Хенри. Утре заминавам.”
Прочетох текста няколко пъти. После изпих двете бири,
пушещ цигари, загледан в синия дим, който бавно се издигаше над хаоса.
Димът, мъдрият и лек цигарен дим мълчеше над всичко,което бях.
- Как изглеждат моите очи в нейните? Кажи, приятел...
Тих вятър влезе в стаята и прибра всичкото синьо от нея.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ай, стига ве! Цццццц... хареса ми, да знаеш.
  • Чудесно.Много ми хареса !
  • Оставяш ме безмълвна, Хенри... "Тих вятър влезе в стаята и прибра всичкото синьо от нея." И в моята стая влезе, докато четях, но остави малки сини искрици, които продължават да блещукат...
    Благодаря, Хенри!!!
  • винаги се замислям над думите ти. и този път не правя изключение, Ханк.
  • Вълнуваш дълбоко сърцата. Но защо ми се струва че е точно обратното, сякаш ти си този който казваш нещо силно разтърсващо в няколко силни трогателни думи и после се изгубваш...Кой е този който си тръгва, тя или ти?..
  • Чудесни образи!
  • Благодаря ви от сърце!Хенри
  • Поздрави!
  • Превъзходно,прекрасен разказ.
    Радваш ме със своите описания.

    Поздрав и усмивка
  • БРАВО!!!
  • Как изглеждат твоите очи в нейните Хенри?Не знаеш ли?
    Навярно най-добрите очи!
    За мен така изглеждат очите в които потъвам и се губя!
    Поздравления Хенри!
    Стиховете ти, както и разказите ти винаги будят размисъл и въпроси!
  • Много хубав разказ, браво!
    "- Хенри – чукаше женски глас по вратата."
    "Лятото разсмиваше децата долу"....
    Страхотен стил...
Предложения
: ??:??