Жената в синьо

Жената в синьо отвори вратата. Косата и бе вчесана. Ужасно вчесана. Червена. Боядисана на малки снопчета. Приличаше на пънкарка. От древните. Коленете и бяха ожулени, малки и изпъкнали. Роклята, виолетова, падаше малко над тях. Бе само по чорапи. Два дълги, шарени чорапа.. Бутна комарника на врата и ме загледа въпросително.

- Какво има?

- Нищо - отвърнах - Алекс тука ли е?

- Не- каза тя.

- А скоро ли ще се прибере?

- Не.

- Добре- измънках - ще я почакам на стълбите.

- Ще ти изстине задника.

- Няма, джинсите ми са дебели.

- Влез вътре. Има чай и кока кола.

- Имаш ли цигари- попитах.

- Ти пушиш ли?

- Да, аз съм на 16.

- Не си никак на много - каза тя.

- А ти не пушиш ли?

- Е, аз съм на 40.

- Е, и?

- Хайде влизай. Ще ти дам една цигара, но да не си казал на майка си!

- Няма.

Влязох и седнах на канапето. Беше изтърбушено доста. На буци. На масата имаше няколко списания. Имаше и стар уокмен със слушалки. Едната нямаше дунапрен за ухото. Жената в синьо донесе чаша чай и седна до мен.

- Захар ако искаш има в тази кутия- посочи ми някаква метална кутия на средата на масата изрисувана с китове.

- Това китове ли са?

- Делфини- промълви тя, докато палеше цигарата си. После ми подаде кутията и запалката. Пушихме мълчаливо. Аз гледах делфините, тя зяпаше към прозореца.

- Чаят е хубав- казах аз.

Мълчанието бе станало неловко.

- Да- отвърна тя и пак мълчахме доста. Ноктите на краката и бяха мънички и странни. Лакирани в черно. -Защо ти е синьо окото?- попитах

-Паднах по стъпалата- отвърна тя.

- Вие нямате стъпала..

- Има, едно отвън.

- Пред вратата ли?- учудих се аз- та то е съвсем малко?

- Е, и от малко се пада- отсече тя - много питаш, пий си чая, ще изстине съвсем

Отпих и я гледах скришно. Мислеше нещо и пушеше. Хубава майка имаше Алекс. Но и беше синьо окото.

- Искаш ли музика- попита тя?

- Да, какво ще пуснеш?

- Какво ти се слуша?

- Пусни Нирвана, ако имаш.

- Тя се усмихна и ме изгледа замислено, стана и се забави малко в съседната стая. После чух гласа на Кърт. Човекът който продаде света.. Така се казваше песента. Написана от Дейвид Бауи. Кобейн я пееше съвършено. Съвършено и странно. Тя се върна и седна отново.

- Харесваш тази песен?

- О , да- отвърнах.

- И защо? Какво те кефи? Ти си малък, като си се родил, Кърт е бил мъртъв от 7 години.

- Е, и?

Много обичах да казвам "Е, и?" , струваше ми се тарикатско. Хем казваш нещо, хем сякаш затапваш събеседника..

- Ами, малък си, днес времето е друго. Децата обичат друга музика.

- Аз не съм дете- отвърнах

- Аха, да вярно- каза тя. И Алекс така казва все. Не била дете..

- Звучи тъжно, този Кърт- отбелязах, след края на песента

- Защото е бил тъжен- рече тя.

- И защо?

- Защото майка му и баща му се разделили, като бил малък и той страдал. А после вземал наркотици, да убие болката. И накрая се убил. Така казват. Но не се знае.

- Може да са го убили- казах аз и запалих втора цигара.

Жената в синьо ме изгледа с неодобрение.

- Много пушиш!

- Не е много, само когато ми е мъчно за нещо. И на Кърт майка му ли е била със синьо око?

- Как ти хрумна пък? - каза тя.

- Ами ей така, някак си- отвърнах.

Вратата хлопна тихо и Алекс влезе. Беше много сладка. С две плитки. Усмихна ми се и погледна странно майка си. Някак въпросително?

- Няма проблем. Излезте- каза жената в синьо, на беззвучният въпрос. Няма да ходя никъде. Тук съм.

- Няма ли- попита Алекс? Нали вчера каза друго? Наистина ли няма?

- Няма. Сега преди малко реших, че няма. Оставам. Ще се оправим някак - промълви тя.

-О, мамо - изхлипа Алекс и я прегърна. Държаха се няколко минути, а аз гледах тъпо отстрани.

- И го намажи пак, ще изчезне до утре- каза Алекс.

- Добре- отвърна жената в синьо и се усмихна.- Хайде излизайте, разходете се..

- Довиждане!

- Чао, хлапе- рече тя - и пуши малко. Разбираш от музика, ама си дете..

- Не съм дете - натъртих.

- Да- съгласи се Алекс.

- Добре - кимна жената в синьо - ваша воля, както кажете..

После стана и ни изпрати. Като затваряше врата ми се стори, че окото и бе по- скоро виолетово, отколкото синьо, но може и да си въобразявам.