Жената в синьо
Жената в синьо отвори вратата. Косата и бе вчесана. Ужасно вчесана. Червена. Боядисана на малки снопчета. Приличаше на пънкарка. От древните. Коленете и бяха ожулени, малки и изпъкнали. Роклята, виолетова, падаше малко над тях. Бе само по чорапи. Два дълги, шарени чорапа.. Бутна комарника на врата и ме загледа въпросително.
- Какво има?
- Нищо - отвърнах - Алекс тука ли е?
- Не- каза тя.
- А скоро ли ще се прибере?
- Не.
- Добре- измънках - ще я почакам на стълбите.
- Ще ти изстине задника.
- Няма, джинсите ми са дебели.
- Влез вътре. Има чай и кока кола.
- Имаш ли цигари- попитах.
- Ти пушиш ли?
- Да, аз съм на 16.
- Не си никак на много - каза тя.
- А ти не пушиш ли?
- Е, аз съм на 40.
- Е, и?
- Хайде влизай. Ще ти дам една цигара, но да не си казал на майка си!
- Няма.
Влязох и седнах на канапето. Беше изтърбушено доста. На буци. На масата имаше няколко списания. Имаше и стар уокмен със слушалки. Едната нямаше дунапрен за ухото. Жената в синьо донесе чаша чай и седна до мен.
- Захар ако искаш има в тази кутия- посочи ми някаква метална кутия на средата на масата изрисувана с китове.
- Това китове ли са?
- Делфини- промълви тя, докато палеше цигарата си. После ми подаде кутията и запалката. Пушихме мълчаливо. Аз гледах делфините, тя зяпаше към прозореца.
- Чаят е хубав- казах аз.
Мълчанието бе станало неловко.
- Да- отвърна тя и пак мълчахме доста. Ноктите на краката и бяха мънички и странни. Лакирани в черно. -Защо ти е синьо окото?- попитах
-Паднах по стъпалата- отвърна тя.
- Вие нямате стъпала..
- Има, едно отвън.
- Пред вратата ли?- учудих се аз- та то е съвсем малко?
- Е, и от малко се пада- отсече тя - много питаш, пий си чая, ще изстине съвсем
Отпих и я гледах скришно. Мислеше нещо и пушеше. Хубава майка имаше Алекс. Но и беше синьо окото.
- Искаш ли музика- попита тя?
- Да, какво ще пуснеш?
- Какво ти се слуша?
- Пусни Нирвана, ако имаш.
- Тя се усмихна и ме изгледа замислено, стана и се забави малко в съседната стая. После чух гласа на Кърт. Човекът който продаде света.. Така се казваше песента. Написана от Дейвид Бауи. Кобейн я пееше съвършено. Съвършено и странно. Тя се върна и седна отново.
- Харесваш тази песен?
- О , да- отвърнах.
- И защо? Какво те кефи? Ти си малък, като си се родил, Кърт е бил мъртъв от 7 години.
- Е, и?
Много обичах да казвам "Е, и?" , струваше ми се тарикатско. Хем казваш нещо, хем сякаш затапваш събеседника..
- Ами, малък си, днес времето е друго. Децата обичат друга музика.
- Аз не съм дете- отвърнах
- Аха, да вярно- каза тя. И Алекс така казва все. Не била дете..
- Звучи тъжно, този Кърт- отбелязах, след края на песента
- Защото е бил тъжен- рече тя.
- И защо?
- Защото майка му и баща му се разделили, като бил малък и той страдал. А после вземал наркотици, да убие болката. И накрая се убил. Така казват. Но не се знае.
- Може да са го убили- казах аз и запалих втора цигара.
Жената в синьо ме изгледа с неодобрение.
- Много пушиш!
- Не е много, само когато ми е мъчно за нещо. И на Кърт майка му ли е била със синьо око?
- Как ти хрумна пък? - каза тя.
- Ами ей така, някак си- отвърнах.
Вратата хлопна тихо и Алекс влезе. Беше много сладка. С две плитки. Усмихна ми се и погледна странно майка си. Някак въпросително?
- Няма проблем. Излезте- каза жената в синьо, на беззвучният въпрос. Няма да ходя никъде. Тук съм.
- Няма ли- попита Алекс? Нали вчера каза друго? Наистина ли няма?
- Няма. Сега преди малко реших, че няма. Оставам. Ще се оправим някак - промълви тя.
-О, мамо - изхлипа Алекс и я прегърна. Държаха се няколко минути, а аз гледах тъпо отстрани.
- И го намажи пак, ще изчезне до утре- каза Алекс.
- Добре- отвърна жената в синьо и се усмихна.- Хайде излизайте, разходете се..
- Довиждане!
- Чао, хлапе- рече тя - и пуши малко. Разбираш от музика, ама си дете..
- Не съм дете - натъртих.
- Да- съгласи се Алекс.
- Добре - кимна жената в синьо - ваша воля, както кажете..
После стана и ни изпрати. Като затваряше врата ми се стори, че окото и бе по- скоро виолетово, отколкото синьо, но може и да си въобразявам.
© Лебовски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво! Съгласен с комента на... Plevel (Силвия Илиева)!
-
Да, жена ще е, и с право..
( Ани, на самотата е да и не само. Поздрави!
И дълбокото виолетово става,Да
-
Предполагам жена не е одобрила избора на героинята ти Разказа е много хубав.
-
Попитах, защото виолетовото е цвят на самотата, а този цвят е в унисон с целия ти разказ.
-
Аз съм фен на Дълбоко виолетово!😍
-
синьо, пурпурно, бледорозово и виолетово ми се сливат понякога. Не съм сигурен какъв цвят е напълно
-
А защо избра роклята да бъде виолетова?
-
Благодаря!
Само да кажа, че не съм казал, че жената в синьо е взела непременно правилното решение. Но явно някои от четящите е решил това и се е ядосал нещо
. Споко бе, това е просто живота с милионите му решения, а кои са правилни и ли не, зависи от ситуацията.. никога не е еднаква и нема универсални решения. Някои неща се претърпяват, други не.. -
Много увлекателно.Изчистено,семпло,интригуващо и красиво.Талант си!
-
Хубав стил на описание!🐂
-
Топличко ми стана от това твое синьо...
Поздравления.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
