bogdanov@bukvite.com
Levski (10:08 AM) :
Тнкс
Levski (10:08 AM) :
До колко страници?
Bogdanov (10:08 AM) :
до 3 произведения
до 2 на произведение /или най-много три/
Levski (10:09 AM) :
Благодаря

Levski (10:09 AM) :
Лек и късметлийски
Levski (10:09 AM) :
Ден
Levski (10:09 AM) :

След което реших да започна с писането,но в главата ми бе пълна каша.Незнаех от къде да започна?Зад гърба ми на бюрото седеше жена ми.Пушеше цигара и пиеше кафе,опитвайки се да се стопли на печката с един реотан ,с която отоплявах малката си интернет заличка.Чакаше майка си/тъщата,защото аз съм заврян зет от цели петнадесет години/,за до ходят с нея да купят з а жена ми яке за зимата.В този момент на вратата се почука.
   -Да-отвърнах.
 В залата влезе една клиентка на интернет доставчика ми и направо от вратата ме почна:
   -Ако няма да дойдеш да ми оправиш компютъра поне ми кажи за да не те чакам/не можела да отваря някои видеофайлове,които синът и изпращал от Мексико където живеел със съпругата си/
   -Аз ви казах ,че съм на работа и Ако се освободя след работа,което за сега става след осем вечерта,което е доста късно за посещения, ще дойда.Съвсем не съм ви заблуждавал.
   -Аха.И кога ще дойдеш?-попита ме отново тя и а з отново и обясних,че съм на работа и да попита доставчика ми .Ако ме пусне сега , ще отида, иначе вечерта и ако съм свободен по рано от осем.
Тя се съгласи и отиде да го пита,но той и казал ,че сега съм зает и тя любезно ми се извини и каза ,че ще ме чака да дойда,когато се освободя.Този разговор провеждах за втори път и всичко се повтаряше ,но какво да се прави.Някой хора обичат да им обясняваш по няколко пъти и въобще не те слушат след третото изречение.Сякаш попадат в друго измерение интересувайки се единствено от своя проблем.Незнам дали само при жените е така или само може би  при някои жени!...За мъжете не говоря- и ние сме същите, макар да смятаме, че нашите проблеми са по-многобройни/не че жените нямат проблеми/,но от както свят светува мъжът се грижи за прехраната, а жената отглежда децата.Говори се , че в двадесети век, а и дори още от деветнадесети век,жените започват да се изравняват с мъжете по задължения и проблеми, в което и не се съмнявам ,гледайки многобройните филми и четейки книги,вестници и списания на тази тема, но...В случая аз не говоря за така наречената “Еманципация”.Защото няма нищо по гадно от нарушените права на човека, независимо мъж или жена е той.Жените и мъжете трябва да имат равни права и това е определено от закони и конституции, но...не се спазва...Което е разбира се друг проблем/държавен,правен,граждански,морален и т.н/...И въобще започвам да усещам, че яко се отклонявам от това което смятах да пиша!..Даже въобще забравих, какво щях да пиша J, защото въпросния разказ започнах миналата седмица и чак сега имах време да се опитам да го продължаJ.
    Но какво да кажа за жените и виното?Всяка хубава жена, както и всяко хубаво вино омръзват след продължителна употреба...Естествено и жените , ще кажат същото за нас или ако не го кажат, ще излезе, че те са много по устойчиви, издържливи и принципни от нас.Всъщност, защо да крия?Така си е.Ако светът се управляваше от жени може би нещата щяха да бъдат много по добре...Всъщност , без да искам ще позная...Защото светът от край време се е управлявал от жените, защото зад всеки силен мъж стои  е стояла по една умна жена и доста мъже дължат издигането си на жена си, приятелката си, любовницата си или дори дъщеря си, която е наливала масло в огъня на амбицията комбинирана с омразата и останалите коктейли от чувства, даващи сила на мъжа да реализира , ако не собствените си цели то поне тези на жената до него.До тук добре!А сега?На къде?...Предлагам да се върнем на въпроса за омръзването и начина да си възвърнем загубената любов и влечение към хубавите жени и хубавото вино , които са ни омръзнали от прекомерна употреба...Защото колкото и да казваме:”Аааа, аз на мене никога не са ми омръзвали хубавите жени и хубавото вино-жестоко се лъжем!Лъжем не някой друг , а самите себе си!Именно за това тръгваме , намирайки куп причини и извинения, на рисковано пътуване в борба за насъщната прехрана,да спасим нечия изостанала страна или да освободим нечий подиснат народ,а в най елементарния случай ,да излезем на студа и да постоим два –три часа на виелицата!...За да може като се върнем във студената до преди малко стая,която ни се е струвала хладилник по време на нашия престой там , до мърморещата ни съпруга,любовница/защото и любовниците мърморят и то доста по често/дъщеря или тъща,непоносимата до сега студена стая,студена манджа и вкиснало вино, ще ни се сторят прекрасни и райски дарове.Естествено колко дълго ще стоим вън на студа, или далеч от дома, зависи от нас самите и до колко ни е омръзнал еднообразния начин на живот.На мен като приведен /заврян зет-цели петнадесет години/ми бяха нужни само месец и половина далеч от семейството си, което едвам изтърпях с вечните караници и мърморенета, за да осъзная, че няма защо да бягам в чужбина за да изработвам прехраната си, за да бъдем щастливи заедно и да ценим времето прекарано заедно.Жена ми и синчето също го осъзнаха.И когато ги посрещнах вечерта на гарата във Варна, където бях отишъл да работя като видеооператор, за което може да прочетете във разказа ми “Видеооператор”, аз усетих , колко много са ми липсвали през само едно месечния  ми престой без тях.И друг път съм изпитвал подобни чувства, но после ми е преминавало и всичко е започвало от начало.Но сега, един месец без тях/не че ме беше страх от работата, която беше необикновено интересна и привлекателна и се изкарваха добри пари/, беше все едно една година, една цяла вечност...Липсваше ми дори тъщата и мърморенето на тъста...След като се завърнах обаче в родния си град изпаднах в ужасно състояние.Започна да ми се вие свят и едвам вървях.Бях с ниско и не толкова ниско кръвно,което мерех по няколко пъти на ден , а апарата за кръвно носех в една торбичка винаги със мене...Възможно е и жегите да бяха една от причините..възможно е и подредбата на планетите или липсата на пари...Възможно е и кризата в която тънеше страната ни от цели петнадесет години, които интересно съвпадаха с кризата, в която тънех  аз като заврян зет...вариантите са много.В този момент не мислех нито за вино,от което можех да вдигна кръвно ,нито за жени...Мислех само как да изляза от тази депресия.Депресия на завръщането от един по хубав и по в същото време по интересен свят , към моя си свят, с който бях свикнал и който ми липсваше,но сега пък не искаше да ме приеме обратно.Трябваше са намеря баланса!Трябваше да намеря лекарството!Трябваше да намеря мотивацията и да възвърна надеждата,че не всичко е загубено!Всъщност трябваше да си намеря работа!Но не обикновена работа, а такава в която да се реализирам!Да помагам на хората да излизат от депресията и в същото време да изкарвам пари!
    Така започнах при интернет доставчика ми!Започнах да вързвам жички и да прекарвам кабели по къщите!Срещах различни хора!Влизах в различни къщи!Всяка една къща беше един малък свят,който хората си бяха съградили и живееха в него.Във всяка къща ни посрещаха различно.Срещах с екипа си различни жени,красиви и не толкова, които след като привършвахме работата ни слагаха да се почерпим или когато беше студено ни предлагаха да се сгреем с вино,ракия ,чай или мляко с какао.Но чувството,което изпитвах ,срещайки толкова много красиви жени, които ми предлагаха не само хубаво вино, но и различни други напитки и пикантна храна, чувството беше необикновено!Усещах как лека по лека кръвното ми се стабилизара и започнах да излизам от депресията!Усещах, че свързвайки хората с интернет ние доставяхме свеж дъх в техния еднообразен и скучен живот.Живот свързан не само със сядане на масата и пиене на хубаво вино и после вечерта при хубавата си жена, която ни е омръзнала, но сме свикнали с нея, а и ние също сме и омръзнали, но тя също е свикнала с нас и ни търпи...Живот свързан вече с едно ново лекарство, помагащо ни да се избавим от скуката на еднообразния живот и да изпитаме наистина усещането , че на света има не само една или няколко десетки или стотици жени,които дори Джакомо Казанова  не е успял да опознае,а милиони,с които можем да разговаряме!че на света има не само нашето домашно вино,а милиони вина,които можема,ако не да опитаме то поне да се запознаем с описаните им качества!...НО!!!
     НО НАЙ-ХУБАВАТА ЖЕНА И НАЙ ХУБАВОТО ВИНО СА ПРИ НАС,У ДОМА!!!И ТЕ НИКОГА НЯМА ДА НИ ОМРЪЗНАТ! ВИНАГИ ЩЕ ГИ ЦЕНИМ И ОБИЧАМЕ!И ДОРИ ДА НИ ОМРЪЗНАТ,ДОСТАТЪЧНО Е САМО ДА СМЕНИМ САЙТА ИЛИ ЧАТА!ДА ЖИВЕЯТ НАШИТЕ ЖЕНИ-СЪПРУГИ И НАЙ ХУБАВОТО НИ,ДОМАШНО ВИНО!!!