Какви мили спомени ми се нароиха...

              Седях на пейката в парка, ей така бездеен,..гледам  няколко мравки как носят сламки ли,семена ли за зимата, заобикаляйки велосипедната гума...

              Декемврийските празници бяха най желани от всички....Франсоаз и Стоун, майка и татко, ние с Мишел две седмици гостувахме на Мари и Паскал в Сабль сюр Сена.

Винаги отсъстваше вуйна Аник, тя бе споменала, че продължава традицията да гостува на родителите на мъжа й Етиен  в Лил даже и след неговата смърт. Те били вече доста възрастни хора.

А ние весели и доволни празнувахме,...идваха да ни честитят Жозьо и Жан, вече семейство, ...майката на Жан, вече с по-спокойни и мили очи.

               Тази година Мишел предложи да сме в апартамента в Париж за Нова година и да гледаме фойерверките над Айфеловата кула... Стана  като оня прием преди години,.. но вместо натруфени лелки и бастунизирани чичковци, всички бяхме много по-естествени...

Малката Розмари, внучката ни, беше най-ухажваната дама,.. даже изцапана с торта и шоколад  по лицето и ръчичките, всеки я пощипваше или галеше по главичката...

Мама и Мери с чаши вино, бяха приседнали и оживено коментираха нещо,...Паскал и татко сериозно дегустираха от виното, френско и българско мерло,.. отпиваха, примляскваха като стари познавачи, замезваха със сирене...

Франсоаз и Стоун шушукаха нещо и поглеждаха скришом, смутени и с червени бузи...

А Мишел и аз

наблюдавахме всичко това приятно усмихнати...Размари шляпаше из хола...

Франсоаз и Стоун хванати за ръце, пристъпиха напред...

- Мамо, татко - гласът му сякаш засече -  покашля се - Мамо, татко, скъпи баби и дядовци,.. искаме да ви съобщим,.. с Франсоаз чакаме,... ще си имаме и друго бебе...

И след секунда, две огромният апартамент ечеше от поздравления и наздравици....

Погледнах стенният часовник..

- Скъпи хора,...имаме шест минути да напълним чашите с вино и излезем на терасата да гледаме зарята и посрещнем Новата година...- извиках радостно

С чаши вино в ръка започнахме отброяването...

Новогодишното шоу-заря започна,... звънът на чашите и глъчката ни й пригласяха....

Прегръщахме се един -друг, пожелавахме си  здраве, радост и щастие...

А от  издайнически щастливи сълзи , очите ни блестяха...Малката Розмари подскачаше около нас.

Най-щастливата Нова година до сега..

Празничният дух се бе вселил навсякъде из Париж,... чуваха се клаксони на коли,... нестройно пеене или свирене с акордеон....

След няколко дни с Мишел отново останахме сами, сами но доволни и щастливи...

Родителите ми всяка зима бяха в къщата в Атина, за по-топличко,.. после с Мишел прекарвахме лятото там,... а сега и с Розмари,...после и с,...каквото дойде, момче, момиче...

Това лято бяхме все още тримата... радвахме се на слънчевите дни, пясъка, морето...

           Трябва да се пребирам,...не се обадих на Мишел, малката, че излизам с велосипеда...

Тътрих се машинално по улицата с къщата на Елефтерия,... буренясала, неподкастрени дървета,...олющена боя по желязната ограда и вратата,... тук-там окъртена мазилка по къщата, или диря дето се е оттичала дъждовната вода,...поклатих само глава.

Как се казваше, жалки останки от минало величие,... мдааа, има и богати и богати хора,... от тях има с човешки сърца,... но има и с помпи за кръв.

           Едва, едва подухваше ветрец,... пред мен някакви тревички весело танцуваха,.. врабченца подскачаха по пътечката, кълвяха тук-там нещичко

Любимият звън на мобилния ми прекъсна съзерцанието...

- Петаар къде... Петаар ли...

- Петаар тука,... Миишел, ма бел...

- Знам , знам,.. ти бел, аз на слънце прави шоколад...-  разсмя се женски глас.

Трудно й беше на Мишел с българският език,... е, петляви го още, но е усърдна

- Петаар, ти излезе велосипед,.. къде сега..- и започна да меша френски и български - Мон шер.. чува да,...къде избяга...

Смеехме се искренно в мобилните си...

- Миишель, ма бел,...спуках гума на велосипеда и сега пеша идвам към къщи...

- Кога на къща, Петаар... Аз чака,...кога идва...- и продължи на френски - Ох, само да дойдеш, ще

ти издърпам ушите немирник,... Нещо да ти помогна ли

- Не, не скъпа,.. до 10-15 минути съм при теб...

- Хайде идва,...малко яде и  спи,... Не кара тебе уши,.. само баня и има спалня - и се разсмя отново

- Ооо, няма да се прибирам шом има баня..- смеех се и аз

- Бързо идва,.. дърпа уши,...не слуша - повторо отново на български през смях тя

Погледнах отново къщата, погледът ми мина през оградата, треволяка,...е, няма го едновремешният Петро, без да го подканят да подрежда всичко,... за какво ли е било,.. не съм угодничал нали,.. а просто съм изпълнявал задълженията си на обслужващ персонал и са ми плащали...

Преди моята пресечка, слязох от велосипеда, намерих суха клечка и от винтила изпуснах въздуха на предната гума,.. ами ето спукало се е

             На пейката-люлка Мишел в бялата си 3/4 кенарена риза, с навити ръкави,.. няколко копченца небрежно разкопчани ,.. все още здравата й гръд   свободна, напираше навън....

Преглътнах,... какво да се оправдавам.

Тя вдигна ръка, присви пръст,... ела, ела ми скитнико..

Заех поза на невинно херувимче,.. изух сандалите си, сложих пръст пред устните си,.. тишина, идвам,.. и запристъпях към нея...Обичахме да си правим подобно шеги когато сме двамата...

Заобиколих люлката, присегнах се и нежно погалих гърдата й,...присегнах, погалих и другата..

С две ръце тя сведе главата ми  към нейната и се зацелувахме нежно,... по-страстно

- Пиер, Петро, немирнико,... ела имаме време,... внучката заспа преди малко...

Погледнахме през открехнатата врата, Розмари, кротко спеше, усмихната по детски в съня си...

В полутъмната стая се открояваха само белоснежните бикини на Мишел, беше наистина като шоколад, с приятен морски загар,,,

Колко време сме били в безтегловност,... ненаситници, късно открили любовта...

Лежахме притиснати един в друг,.. нежно понамествайки се..

- Гранд мамаа,...гранд пеер,...гранд мамаа... - извади ни от любовният транс, гласчето на внучката-

Къде сте,... гладна съм...

- Тук сме миличка - сякаш едновременно извикахме и се погледнахме малко виновно - Тук сме...

Идваме веднага при теб...

Бързо наскачахме в дрехите си... и след нас остана леглото уморено от любов...

              Седяхме на люлката отново един в друг,.. сякаш се наслаждавахме на живота...

Отпивахме по глътка фрапе,.. Мишел наместваше глава на плещите ми,... отнесохме се...

- Розмари, къде си скъпа,.. ела при нас,.. има място..Хайде...- тихичко я привиках

Детето дотърча веднага...

- А може ли да взема и Диана,... да не се сърди..

Диана, беше любимата й кукла,.. и защо Диана, защото нямаше Ръ,.. или на богината Диана...

               Настанихме се четиримата на пейката-люлка, прегърнати, тихички и отново  замечтани...

...................................к р а й......................

-