26.05.2022 г., 23:03 ч.  

 Женско царство...1 

  Проза » Разкази, Други
930 0 10
Произведение от няколко части
9 мин за четене

               Мълчешком избягах от къщи, така да се каже, вървях бавничко  побутвайки велосипеда

разглеждах къщите из квартала ,...Като, че ли нищо не се е променило,...или така си мисля, защото все не намирах време да пообиколя из уличките....

               Ето я къщата на кирия Соня,... все така подреден двор, сякаш току що съм привършил работа,...изметено, поляти цветя и окосена тревата.

               С  нея работехме заедно, и най-случайно се видяхме в кварталния супер и останахме безкрайно изненадани, че живеем  наблизо в  квартала, и както сега е модерно, на чашка кафе  се срещахме...Е, да, допаднахме си, периодично ходихме на кино, театър или в Мегаро мусики,.. а може би защото знаехме, че връзката ни е неангажираща,.. българин и гъркиня,...куче и коте, пишеше в една детска книжка, че така много се обичали  и за сравнение кучето и котката.. Може би, защото бях добър слушател, съчетано с добър мъж, винаги усмихнат, приветлив,... мдаа, животът ме бе научил  умело да слагам маска. Дали пак едновремешен грък го е казал '' Когато сме щастливи винаги се смеем,... но това не значи ,че сме щастливи като се смеем '', иди го разбери древният елинес, когато  се смее какъв е..

              Периодично разменяхме флуиди с кирия Соня, сериозна и уравновесена жена на вид и изпадаше в някокво умиление когато бяхме сами у тях или у нас.Беше споменала веднъж, че както и другите момичета хлътнали и се омъжили за офицери от НАТОвският контингент в Гърция, имала дъщеря, студентка в Англия...С колата ми се разхождахме събота и неделя из Гърция, шегувахме се

Всеки знаеше, че нищо по-голямо няма да се получи, но ни беше приятно един с друг. Тя нямаше и приятелки пред които да се хвали с връзката ни, аз пък приятели. Може би чувството ни за неангажираност ни правеше всеотдайни в отношенията ни...

А понякога разказваше  за онова време...чувствах носталгията й,... може би все  още не се е примирила с онази гръцка гордост в себе си

- Пристигнаха млади офицери към военните бази, нежни, мили,... нещо много по-различно от нашите момчета тук. Моят Уйлямс беше висок , строен, истински офицер... Оженихме се, роди се дъщеричката ни Бети,.. договорите им бяха за 10 години, след което имаха право да се приберат в Англия или заживеят тук. Уйлямс беше от Бристъл,.. отначало за мен нямаше значение Лондон, Бристъл....говореше за семейството си, за ферма. слушах , наслаждавах се и се представях като лейди с широкопола шапка, дълга рокля,... аристократка. Отидохме там,... разочарованието настъпваше с всеки изминал ден,... от мъглите и мрачното време, до мрачните згради и през фермата за телета до оранжериите за цветя, ягоди,.. насъждения с малини и касис... А, аз си мечтаех за аристократка,... а , така да го обичах.Не издържах и се прибрахме с Бети, той идваше за месец-два, после поразреди,... работата го притискаше.Молеше ме да се върна в Бристъл... Бети порасна и записа студентка там в Университета, .. сега завършва. Сега аз ходя да ги виждам...

А ти какво би ме посъветвал Петро,...не изхождай от интимната ни близост...

             Наистина си мислех, интимната близост може и да е двигател, но помощен двигател, ако нещо дефектира , как може да се оправи, освен със замяната му а друг помощен двигател... Нека бъда честен с нея,... и без това не мога да я задържа вечно за себе си...

- Знаеш ли, аз живях доста време в Англия,.. лошото време не ми действаше така зловредно както самотата. Топлеше ме единствено обичта и отговорността пред сина ми,... Той израстна без майка.

Сега той остана в Лондон, също завършва Униерситет, а аз смених родителите си в тази къща...

Ти имаш всичко, любяща дъщеря, любящ мъж,... а и ти го обичаш... Какво ти пречи лошото време, имаш тях,... тяхната топлина.Моето мнение е, отивай,... не се оставяй самотна, имаш любящите хора, които те чакат с нетърпение.А за нас ще останат добрите спомени съхранени някъде

- Колко си прав,.. Всичко е въпрос на нагласа... Благодаря ти за откровенността, момчето ми

            И вместо да се отдръпнем след тези честни мисли, ние се любехме с още по-голяма страст и нежност,.. скитахме из някой безлюден плаж или лежахме бездиханни в леглото...

Звъни веднъж в петъчният следобед

- Петро, ела веднага в къщи, ако обичаш... Нее, не е за това за което си мислиш,... Ела и ще чуеш

Отидох веднага

- Петро, моя позната кирия Елефтерия, Ефи й казвахме,  живее тук в квартала и търси шофор за внуците си, от къщи до Американското училище,... Какво ще кажеш, да й се обадя ли,..поне ще смениш работата си за разнообразие... да й се обадя, а..

- Добре, сладката ми тя,... обади се, ако ме одобри добре,.. ако не, ще се виждаме из фирмата

Соня уреди рандевуто

- Утре в 17 часа,...Ефи, е доста особенна, ...член на някакъв корабен съюз и постоянно казва, че е заета и има много работа. Фамилията й имала кораби и мисля и два крайбрежни в Пирея...

Доста е високомерна, но нали ми е приятелка , от нея по-хубава няма.

А сега  да пийнем вино,.. да го полеем, да ти върви като по вино - смееше се тя

Пийнахме, прегърнати на дивана,... като че ли потънахме в мислите си

Ръката й погали лицето ми, поразроши слепоочията и перчема  ми,.. устните  ни се доопряха, нежни и парещи и в очакване. Ръката ми се провря  между копченцата и погали гръдта й...

Тялото й потрепери,... искрата бе  подадена,.. остана да запалим огъня...

            Утринните лъчи играеха през листата   на лимоновото дърво...

            Блаженно се изтягахме един до друг,.. не бързахме за никъде в съботният ден

- Петро,ще стана да направя закуска, гладен ли си момчето ми...

- Гладен съм, но ще закуся с теб,.. Я виж каква си сладка...- и започнахме боричкането

- Ох, ненаситниците ние - през смях каза Соня и очите й грееха от щастие...

            Приключвахме вече със закуската - обяд...

- Петро, за рандевуто, сложи черен панталон, светлосинята риза, обувки , а не маратонки,.. и успех

И да не идеш с червеното комби с инструментите си,.. а с черната  кола...След това ела отново тук, ще приготвя вечеря, то съботният ден така си отлетя,.. никъде не можем да идем, а за в неделя ще измислим нещо по-наблизо,.. до Лутраки например но по панорамният път..Хайде бягай да се приготвяш,...дадох указанията си и успех...

И отново онази подкупваща и обещаваща целувка....

             Позвъних на домофона...

Симпатична жена ме сюрпрезира

- Аз съм българка,.. Таня, работя тук при  кирия Елефтерия...

Представих се и аз..

- Да те предупредя - продължи тя -  Тук се говори само на гръцки или на западен език, ако знаеш,.. заради децата,... те са момчета, ученици .Ще съобщя, че си пристигнал

И потъна някъде из коридора...

- Заповядай, госпожата има работа в момента,... ще ти направя кафе,... Взех разрешение да поговорим с теб на български...

Неуважение нали, помислих си, обявява среща в 17 часа , а имитира работа,.. тежкарка,.. богаташка,.. капиталистка,...гъркиня,.. елинида..- сипех наум епитети които ми дойдат...

- Ти сам ли си тука,.. наблизо ли живееш - започна Таня

- Да , сам съм,.. през три пресечки - отговорих лаконично

- И аз съм сама,... почивам събота,.. Кого да хвана в събота, виж в неделя си е друго нещо - замечтано каза тя - Не за друго, ами поне човек да не се мотае сам по улиците, То и без друго госпожата е доста строга,.. да нямам връзки с мъже, заради децата,.. и е права , де. Ако пипна нещо, после иди се оправдавай,... просто не си мисля за мъже и съм си много спокойна...Ами ти имаш ли си някоя до теб,... то такъв мъж едва ли е сам...- лукаво завърши тя

Ега ти и шпионката, как хитро ме изпитва и после да докладва...какво да се прави, трябва да си заслужиш  хляба..

- Не, и аз си нямам, обичам да съм сам,.. и аз не мисля за жени,... не, не съм от другия бряг, де, напълно съм нормален... Но по-вечето жени вече са заети - с охота лъжех -  А децата какви са, добрички или със самочувствие,.. а как спят, двама в  едно легло или всеки си има стая...

- Позна, всеки си има спалня и обща стая за игри,... добри, живи деца...Родителите им са в Европейския парламент ли, депутати, съветници ли,.. не питам, а сега децата ще са в Американското училище...

Леко позвъняване наруши диалога ни

- А кирия Елефтерия... - изрече тя и изчезна - Петър, заповядай, чакат те...

                Голям кабинет,  дежурните книги,   географска карта,..няколко макета на кораби,.. корабна камбана,.. грамоти, сертификати в рамки,.. фотоси,.. портрет на възрастен мъж...пред прозорците, огромно бюро с няколко монитора,... на малка масичка друг монитор с компютър.

На фофьойла жена,... с леко прошарена коса, сериозно лице,.. безцветни сиви очи,.. черно сако с бяла блуза или риза....Хитро  си го  измислила госпожо буржоа,... светлината е зад теб и не се вижда изражението на лицето ти,.. можеш да се явяваш и негримирана....

- Добър ден госпожо Елефтерия, аз съм Петро,... разбрах, че търсите шофьор, придружител, бодигард ли , за две деца ..- започнах неуверено

- Мдаа, обадиха ми се за теб - изрече тя хладно - Търся,...Препоръки нямате  нали, разкажете нещо за себе си...

Стоях пред нея прав като наказан ученик, или като такъв дето го изпитват за заветната  тройка...

Това ли ви е културата, каните някого на рандеву, а даже не го каните да седне и на кушетка...

Абе , не си ли свикнал до сега с  неуважението на гърците, ми нашепваше вътрешният глас, кандидате, запази самообладание и започвай да се правиш и ти на интересен, и че едва ли тази работа е жизнено важна за тебе,.. забрави ли какво обеща на Соня, я, по сериозно...

- Да  госпожо - започнах със спокоен глас - Аз съм от България, Филипополос....знам това,... мога онова,.. имам дипломи по ...и по...

- Интересно, а чужди езици знаеш ли - прекъсна ме тя - Все пак децата учат в Американско училище,.. ще им е необходимо ежедневно общуване на английски език...

- О, американски английски не знам,.. учих в Кембридж, 2 години следдипломна квалификация,.. ако ще е от полза говоря свободно френски и руски езици - с престорен глас казах

Каменното й лице не трепна...

- Тук се говори на гръцки и или английски,.. на родни езици не...

Уговорихме заплащането, задълженията ми, отговорности,.. а къде са правата ми буржоазия...

- Това е , дайте телефонен номер на копелата, ще ти се обадя до два дни - изрече тя с равен глас и се загледа в един от мониторите

Като войник се завъртях кръгом, ако имах токове на мокасините си бих ги тракнал за почест...

 

 

 

 

следва продължение

-

 

 

 

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пепи, разсмя ме,... все пак идва лято и трябва да се поразхвърляме малко....Ето подхвърли идея...
  • PetarStoyanov - шубе та е, като знаеш колко фенки имаш тука, чеее... цел роман ше пишеш после 😊
    отивам да чета новата част!
  • Пепи, както казват АЙДИ нема нужда,..пускам гръцизми понякога уж за автентичност
    Генек, жените са двигателите.. и как са го казали ШЕРШЕ ЛА ФАМ... ще излезе вярно
  • PetarStoyanov (Petar stoyanov) - един начален курс по разговорен гръцки може да ни направиш, помислих, че е граматическа грешка.
  • По заглавието микам - почнал е да прави хорър. Оказа се по-страшно - реалистично. При това отлично разказано.
  • Пепи,'' копела'' е обръщението на работодателите към наетия обслужваш женски персонал,... меко казано безименно момиче
    Валя, радвам се че се спираш и при мен,... е наистина аз малко по-обстойно описвам,... но все пак когато имаш време
  • Интересно, ще чета нататък, малко съм кът с времето, но той няма да избяга
  • я погледни последния абзац"
    "- Това е, дайте телефонен номер на копелата" - копелетата или колегата?
  • Миночка благодаря и добро утро...Е, старая се, още по-вече че нашите жанрове са близки, за любов, приятелство и нещата от живота
  • Добро начало, за следващи случки и сцени, които ще чакам с интерес!
    Браво на теб, Петър, умееш да задържиш вниманието на читателя към творчеството си! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??