20.01.2018 г., 9:46 ч.

Жертвата на изкуството 

  Проза » Хумористична
378 1 6
3 мин за четене

Артистът седеше в гримьорната замислен. То – хубаво стана… Ръкопляскаха, цветя поднесоха, две момичета го разцелуваха. И след малко ще се присъединят към компанията, ще осъмнат заедно – я в кръчмето на бай Боро, я в артистичната му квартира…

Ама… Заплатата свърши, заплатата! Бай Боро е опитен – ще пише на дирека, познава си стоката, наясно е, че няма да остане на сухо, мацките пари не чакат, стига им да се хвалят с поредния си що-годе известен любовник… Но пусти стомах – не ще да разбере, че не само с хляб се живее…

Да имаше някоя халтурка… Обаче, кой го би през устата, та се скара с Пешо продуцента… Бил преспал с Ванчето… Да беше само той… Пък и като са се оженили с нея, да не е получил нотариален акт? И без това се канеше да се разведе. Не само да сложи официално край на веселата авантюра, ами и някой грош да изкара. Рекламно скандално интервю тук, някоя бележка там… Бе, братче, тая магистрала Ванчето да не е само твоя? Колко автомобила са минали отгоре й, та да паркират удобно в известния на цял град гараж… А ти скандали вдигаш… Те затуй Пешо го отряза от новия проект. А хубави пари се задаваха…

Артистът се замисли… Щели да правят някакво телевизионно състезание… Да се хване водещ?Ще го вземат ли?Конкуренцията е гладна. Макар миналия път всичко да мина добре. Освен накрая, когато взе, че удари едно.. две…абе, не помни колко…ама не трябаше на финала, не трябваше… Е, рейтингът скочи, публиката се метнала да гледа сеир, в тубата и бокса пуснаха клипчета… Добре, де… Ще пробва… Но преди това да види леля Дражка какво ще предложи. Тя май готви някакъв проект. Говореше се, че е много скандален, затова големи пари обещавала на участниците…

В този момент телефонът звънна…

- Здрасти! Аз съм.. – Аха, приятелче е – Имаш ли някакви планове за днес и утре? Един…Няма да ти казвам кой, но с пари си играе… Та искал утре да го поразвлечеш с някоя историйка, с някое театро…

- В колко часа и къде? – бе, не избърза ли много…Така – отчаяно прозвуча…

- Утре, по обяд. А, забраих да ти кажа – на яхтата му. Таман там си почива с новата летеороложка. В Гърция са…

Що да не види Гърция? Ще трябва да лети веднага, но… Оня хубави пари плаща. Плюс някои екстри…

- Добре, заради него… - Ама кой е тоя, все пак?

От другата страна нещо се пресетиха.

- Свестни хора ще бъдят. Никакви идиоти няма да има. Освен теб и няколко гаджета…

- Готово! Кога тръгваме?

- След час те чакам на площадчето пред летището. Има нает самолет, курвите вече са на път, товарят пиячката…

И той ще е готов бързичко…Хамлете, Хамлете…Какво разбираш ти… Принц! Не си като мен на една скромна заплата. Чичо ти бил убиец, ама не си на квартира. Осигурени приходи имаш – не си льохманът, дето гледа да се дореди до някое приемче, та и сандвич в джоба да тури, за закуска…

И, като си засвирка „Арлекино“, артистът метна якето и изхвърча към аерогарата. Бързаше. Изкуството иска жертви…

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??