Жива съм!
Февруари ми разказа играта: всичко, до стотинка отиде за сметки. Хладилникът - отчайващо празен. Ами сега с въздух ли ще се храня? Еврика! Сетих се, че бях купувала жито, мед и орехи за една диета, която все отлагах... Тъкмо е време да я пробвам и да прочистя организма си от токсини и излишни килограми. И без това вместо хляб се тъпчем с набухватели, прекаляваме със захарта, а за мазнините да не говорим... Край на всякакви кафета и вафлички! Само билкови чайове и ябълки! За щастие, всяко лято баща ми събира билки от екологично чисти места, а зимните ябълки от градината ни, макар и посбръчкани, все още стават за ядене. Речено - сторено! След 20 дни ефектът беше поразителен: тлъстините ми се стопиха като мартенски сняг, лицето ми светна като пълна луна, а погледът ми се избистри като планинско изворче... Аз не вървях, а плувах по улиците, изпълнена с блаженство...
И точно в този момент завиха сирени. Първата ми мисъл беше за язовирната стена край града ни. Заслушах се във високоговорителя: „ ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ! ХИМИЧЕСКО ОБГАЗЯВАНЕ!" О, това ли било?! Ние, кърджалийци отдавна сме имунизирани - откога ни трови Оловно-цинковият комбинат... Ами ако все пак е някакъв нов газ - убиец? Хората безпомощно се озъртаха и ускоряваха ход. Така и така ще се мре, скрих се в първата кафе - сладкарница и си поръчах виенско кафе с повечко сметана, баклавичка и количка. Всеки осъден има право на последно желание, нали? Хапвах си сладко, а животът ми преминаваше като на филмова лента... Не знам защо, но виждах само хубавите моменти. На излизане дочух коментари от съседната маса: в местната преса писали, че днес ще се изпробват новите сирени от Министерството на авариите и бедствията. Егати минавката! Отиде ми диетата и се простих с последната си грижливо кътана петолевка! Но това са бели кахъри! Важното е, че съм жива! Все още...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
