Жива съм!
Февруари ми разказа играта: всичко, до стотинка отиде за сметки. Хладилникът - отчайващо празен. Ами сега с въздух ли ще се храня? Еврика! Сетих се, че бях купувала жито, мед и орехи за една диета, която все отлагах... Тъкмо е време да я пробвам и да прочистя организма си от токсини и излишни килограми. И без това вместо хляб се тъпчем с набухватели, прекаляваме със захарта, а за мазнините да не говорим... Край на всякакви кафета и вафлички! Само билкови чайове и ябълки! За щастие, всяко лято баща ми събира билки от екологично чисти места, а зимните ябълки от градината ни, макар и посбръчкани, все още стават за ядене. Речено - сторено! След 20 дни ефектът беше поразителен: тлъстините ми се стопиха като мартенски сняг, лицето ми светна като пълна луна, а погледът ми се избистри като планинско изворче... Аз не вървях, а плувах по улиците, изпълнена с блаженство...
И точно в този момент завиха сирени. Първата ми мисъл беше за язовирната стена край града ни. Заслушах се във високоговорителя: „ ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ! ХИМИЧЕСКО ОБГАЗЯВАНЕ!" О, това ли било?! Ние, кърджалийци отдавна сме имунизирани - откога ни трови Оловно-цинковият комбинат... Ами ако все пак е някакъв нов газ - убиец? Хората безпомощно се озъртаха и ускоряваха ход. Така и така ще се мре, скрих се в първата кафе - сладкарница и си поръчах виенско кафе с повечко сметана, баклавичка и количка. Всеки осъден има право на последно желание, нали? Хапвах си сладко, а животът ми преминаваше като на филмова лента... Не знам защо, но виждах само хубавите моменти. На излизане дочух коментари от съседната маса: в местната преса писали, че днес ще се изпробват новите сирени от Министерството на авариите и бедствията. Егати минавката! Отиде ми диетата и се простих с последната си грижливо кътана петолевка! Но това са бели кахъри! Важното е, че съм жива! Все още...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
