Виждам оголените дървета, през чиито къдрави коси напористият вятър прокарва кокалести пръсти. Тъмнооранжевите керемиди на обезлюдените къщи дискутират случки от отминалото лято. В синевата се стрелкат телата на птици, които кацат на жици, пеят и се насочват към искрящожълтия хоризонт.
          Виждам живота в неговата най-голяма прелест, в изящната му, неподправена девственост; в розовото му щастие и черната като печално сложен креп тъга.
          Тавтология ли ще бъде, ако отново започна да пиша за смисъла – тази толкова невидима бръчица по лицата на съвременните хора, обременени с тежестта на прекалено много информация? Той в думите им се крие, построил си е малка дървена къщичка в тях и не иска да я напуска; хубаво му е да съществува в своето тъжно щастие, недокоснато и неопетнено. Капсулиран и объркан, постепенно губи мярата си за добро и зло, която с мъченически викове топи се сред скандали, миниатюрни битовизми, болести подли, разводи и удари от грубата длан на индивида, намразил дори най-свидното си. Голяма дандания се е възцарила в кухата вътрешност на това измислено понятие, въведено от мрежестите ни съзнания, завладяни от желание да се чувстват потребни някому.
          Виждал съм хора, които милеят за мириса и уюта на родния си дом – щом се замислят за всяка негова извивка, за всеки споделен с близък човек миг, за всяка усмивка и преодоляна трудност – от очите им се отделят бисерни сълзи, облагородяващи диханието на педята земя, върху която лекичко приклякат и се изпаряват. Лудият бумтеж на тези безсмъртни сърца заглушава всякакво безсмислено проявление на его, те продължават да обичат корените си и да се връщат към тях, да бъдат себе си, да уважават насрещния и да търсят. Вечното любопитство изгражда силни личности.
          Виждал съм и такива, за които щастието има привкус на хапче; те все от него тичат, то ги следва, но когато се измори, спира, замисля се, обръща се и си отива…
          Виждал съм прашни, безнадеждни пътища, сухи и проточени към безкрайността, които могат да те накарат да се обезвериш, натъжиш и наскърбиш заради факта, че не би открил това, което търсиш. Вярваш ли на силата си и готов ли си да подгониш дивия вятър, запрашил към хоризонта?