1.10.2005 г., 17:48 ч.

Живот 

  Проза
1068 0 0
1 мин за четене
Животът е страдание безспирно, Животът е ... живот ..!
не бива да обичаш толкоз силно ,
че чак да те боли от таз любов!
Обичат ли те , приемай тези думи , оставяй ги на тъмното сами. Те , недоказани , са като нежни струни – Докоснеш ли ги ще ги скъсъш ти . Слова са толкова дълбоки , Оставащи в твоето сърце. Но питаш ли .. и искаш ли отново Да чуеш тяхното гласче , Затихнало само в тишината, Усетило , че много те боли , То сякаш тихичко запява В стремежа си да те успокои.. Със тебе то остава , И то останало самичко на света. И песента,която то запява Утихва бавно в твоята душа. Самички – Ти , “Обичам те” и споменът от Него Изграждате живота свой. В живота,толкова безцелен, Разбирате като надежда Какво е миг покой !

© Габриела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??