Неделя е, една от онези, в които търся щастието в чисто женски удоволствия. След няколко коктейла в събота вечер с момичетата и премиерата на ''SEX AND THE CITY 2'' просто няма друг сценарий за този ден. MALL BURGAS PLAZA гъмжи от красиви жени, много от които са дошли за кастинга Мисия Беллисима. Лъскави витрини, нови колекции, кафенета, фотографи, смях и доза суета - ето я моята неделя. Поглеждам се крадешком в огледалото, за да съм сигурна, че изглеждам щастлива. Усмивката ми е лъчезарна, излъчването - положително, това е моят път към красотата. Снимките за Беллисима са наистина забавни и както обикновено заразих приятелките си с онзи купонджийски дух, заради който често ме наричат лудетина. В главата ми обаче все още кънтят думите на Краси от снощи: ''Защо Кари не е искрена, защо крие?''
Знам точната причина да запомня тези думи и тя няма нищо общо с филма. Осъзнавам колко е безсмислено да крия най-горчивите си сълзи зад тази широка усмивка. Иска ми се да крещя, но ми липсва смелост. А ми бе толкова лесно да споделям, да разбирам и съпреживявам. Дали забравих какво е приятелството и сега не се опитвам да го превърна в забавна игра?
Поглеждам се отново в огледалото - виждам дрешките, обувките, устните - всичко е наред. В очите не мога да погледна. Там е тихо, много тихо. Колкото повече се крия от очите си, толкова по-самотна се чувствам. Плаша се, защото знам, че, ако продължа така, тъгата ми ще стане непреодолима. Доста неубедително, но все пак с глътка надежда си повтарям наум : ще си купя нещо, ще потичам във фитнеса, ще целуна съпруга си, може би тогава облаците ще се разсеят. Може би... И веднага след това разбирам колко наивно и смешно звучи това за самата мен.
Спомням си коя икам да бъда, и почти успявам, има само едно ''но''. Най-важното ''НО'' живота ми.
Поглеждам се в огледалото. Стисвам зъби и се усмихвам още по-уверено. Не съм готова да споделя. Ще пазарувам...
