- Здравейте.

- Здравейте.

- Знаете ли защо сте тук?

- Ами... умрях.

- Добре. От колко време сте наясно с този факт?

- Шест седмици.

- Не, четиридесет дни.

- Всъщност да.

- Как се чувствате умрял на четиридесет дни?

- Объркан.

- Вашето име?

- Алекс.

- Казвате се Алексей.

- Казват ми Алекс.

- Кой?

- Приятелите.

- Алексей, Вие сте мъртъв. Помните ли как стана?

- Не, нищо не помня.

- Не помните как заклахте цяло семейство в Тексас, а след това още едно в Минеаполис и накрая си пръснахте мозъка?

- Какво?! Не съм! Как...

- Вижте, на всеки се случва да превърти.

- Но аз не съм, не съм направил подобно нещо.

- Добре, може и да не сте. Не Ви познавам. Важното е, че си тук. Нали може вече да говорим на ти?

- Може. Ти кой си?

- Аз съм чиновник.

- Аз съм мъртъв?

- Да, правилно.

- А ти си чиновник?

- Аз - да.

- Аз съм мъртъв и разговарям с чиновник?!

- Ще трябва да те разочаровам, но и тук има бюрокрация.

- Къде?

- Тук, в тази стая, пропита е в стените ù. В мен, в теб - бюрокрация. Ако искаш, дори мога да ти кажа как да се чувстваш.

- Моля?

- Интервюто ти за зелена карта. Когато се премести от Русия в Щатите, трябваше първо да вземеш зелена карта.

- Да.

- Притесни се, Алексей!

- Добре... Може ли малко вода?

- Алексей, ти си мъртъв. В момента съществуваш само под формата на мисли. Нямаш тяло. За какво по дяволите ти е вода?!

- Не бях забелязал... Не ми трябва вода. Не знаех какво да кажа.

- Разкажи ми за баба си.

- За баба си?!

- За баба си.

- Питаш за кестените, нали?

- Питам за кестените.

Когато Алексей беше малък, често ходеше на гости на баба си. Характерното при нея бе един много искрен и непоправим култ към кестените. Да, панацеята - кестените. Те лекуваха всичко. Женицата спеше на кестени, седеше на кестени, ядеше кестени, стриваше ги на прах и ги слагаше в чая си. Както всеки би се досетил, къщата им бе пълна с кестени. Както всеки би се досетил, сред множеството лечебни свойства на кестените, подмладяването не фигурира и неизбежното се случи - баба Варвара се разболя. Не от настинка. Разболя се от онези болести, от които се разболяват възрастните хора, преди да умрат. Вече не толкова малкият, но достатъчно малък, за да вярва в лечебните свойства на кестените, десетгодишен, Алексей бе твърдо решен да спаси любимата си баба. Събра всички кестени, които можеше да намери и ги сложи в една торба. Щеше да направи всичко тайно - така правеха героите по филмите. Не искаше героизмът му да става публично достояние, затова щеше да нареди кестените около баба си, докато тя спи. Никой нямаше да види и така славата му щеше да остане инкогнито. Такъв беше Алексей тогава - помагаше на всички, по бабин модел - предимно с кестени.

Вечерта си легнаха. След като баба му заспа, Алексей стана, измъкна изпод леглото си огромната торба с кестени и се запъти към леглото на жената. Наведе се над главата ù и съвсем леко и внимателно започна да реди кестените... Само ако дъното на торбата не се бе скъсало...

Дъното на торбата се скъса и в продължение на четири секунди, от височина един метър, върху главата на злощастната Варвара се изливаха девет килограма кестени. Точно четири секунди ù бяха нужни, за да премине от състояние на дълбок сън, в див животински ужас. В паниката си и желанието си да се спаси от това, което според нея беше самата ù смърт, тя скочи през прозореца.

- Лекарите казаха, че не е умряла от падането. Все пак тогава живеехме на първия етаж.

- Алексей, убил си баба си с торба кестени.

- Убих баба си с торба кестени, да.

- Осъзнаваш ли какви са шансовете това да се случи?

- Каквито са и шансовете да разговарям с теб в момента, четиридесет дни след като съм умрял. И не съм убивал никакви семейства!

- Да, не си имал торба с кестени под ръка.

- Защо се подиграваш с мен?

- Защото съм чиновник, скучно ми е...

- И сега?

- Баба ти те чака отвън. Искам да те предупредя, че все още е разстроена от случката с кестените преди години, но със сигурност ще се радва да те види.

- Значи всъщност... всъщност има живот и след смъртта! Това е истина!

- Алексей, ще Ви помоля да отидете при баба си и да стоите далече от кестени и най-важното - не споменавайте думата пред баба си.

- Коя дума?

- Кестени, Алексей, кестени.

- Да, добре. А ти?

- Аз оставам тук. Аз съм чиновник.

- Последно нещо - баба ми не ти ли разказа за кестените?

- Варвара не знаеше какво е станало. Никой няма спомени за това как е умрял. Това, което помните, е живота си. Наложи се да обясним на баба ти как точно е умряла. Прие го доста емоционално.

- Разбирам... а аз... аз как умрях?

- Като героите по филмите.

- Славно?

- Като герой.

- Радвам се, надявам се да съм помогнал на някого.

- Помогна.

- Тръгвам... извинявай, как се казваш?

- Аз съм чиновник.