2.11.2017 г., 19:02

ЖИВОТ В СКАЛАТА

815 0 0
2 мин за четене

 

Отново е пролет … Посрещаме я в тъй нареченото ПОЛОМИЕ – една от най-живописните части на Природния парк Русенски Лом.
Слънцето блести не само в очите ни, то сгрява и душите ни след дългата зима. Въздухът е изпълнен с аромати – смесица от дъхавите цъфнали храсти и уханието на влажна земя. Луднала е да расте и зеленее тревата – всяко стръкче свети, отразявайки слънцето. Гостоприемна е тя за пашата на стадо овце, които са зажаднели за нея след дългите месеци в обора. Овчарят е поседнал на шарена сянка и дреме на меко.
Движим се срещу течението на Мали Лом. Реката тече бавно, безшумно, на места се завихря и забързва, но следва пътя си, за да се слее със своята посестрима Бели Лом. Дълбоки вирове са примамка за запалени рибари. На много места се виждат дървета, растящи в самата река – устойчиви на капризите на водата и времето. Течението е повалило някои от тях и те услужливо поемат тежестта на любопитните туристи. Местните ги наричат проходилки.
Стъпваме по зеления килим, а очите ни се радват на изправилите снага огромни скални масиви с множество пещери и скални ниши
– дом на прилепи и птици. От сиво, през кафяво и оранжево до зелено и черно се редуват цветовете на варовиковите скали. Форми и багри, изваяни от най-великия творец – ПРИРОДАТА! Много ми напомнят за тези по поречието на Искъра. И … ето, че загледани във висината виждаме и първите лястовички за тази година – стрелкат се нагоре-надолу в търсене на най-подходящия дом. Не след дълго забелязваме и полета на скален орел, който ревностно пази територията си с типичния за него писклив глас. Сядаме да починем… Представлението, което ни устройва ястребът е великолепно! Уловил въздушното течение, разперил криле, той се издига все по-високо и по-високо, докато го изгубваме от погледите си.
Целта ни е Нисовски скален манастир „Св. Константин и Елена“. До нас достига преданието, че отец Павел покровителствал онеправданите, преписвал книги и приютявал зографи, за да изписват икони. Цар Иван Асен посетил лично манастира и дал на отец Павел владишки сан.
Ето, че сме там… Внушителен е бил за времето си! Метално въже води към скалните ниши. Жалко е, че са недостъпни за хора без специална подготовка. Ето защо само бинокълът ни помага да надникнем в тях. Мисля си за това, как са живели монасите тук
.
Живот в скалата! Примитивен и изискваш не само физически усилия за оцеляване, но и стоицизъм и вяра, за да отстояваш отшелничеството си… Ииии, колко лесен е нашият живот, в който бутонът е на една ръка разстояние.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zlatka Аndonova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...