24.07.2014 г., 12:39  

Животът е океан...

1.1K 0 2
1 мин за четене

Животът е океан от възможности... Винаги ти дава това, което искаш, но тогава когато трябва, а не в момента, в който ти го искаш. Животът никога не ти отнема правото на избор. Оставя те сам да вземеш решение коя възможност да избереш, кой път да извървиш и какъв да бъдеш. Животът е най-добрият учител, но за уроците му плащаш най-скъпо. Той - животът - е твърде кратък - точно колкото един удар на сърцето ти - и нямаш време много да му мислиш. Затова живей сега. Рискувай и греши, но с гордост един ден кажи: "Рискувах, сгреших, научих се и живях!" Защото животът обича и помага само на смелите! Само на хора, достатъчно силни, да понесат последиците от грешните решения, без да се отчайват и да спират да вървят напред. Само на хората, които преминават през бурите му със свое собствено слънце. А ако животът им поднесе ураган, те не се оставят да ги помете, а си правят хвърчило и политат към поредната нова възможност, забавлявайки се. Не пропускай нито миг от живота, защото само така си живял пълноценно! Не пропускай и нито една възможност, защото животът не дава втори шанс. Нямаш гумичка или коректор, с които да триеш или променяш нещата, които не харесваш. Животът няма втора серия- затова живей в единствената му - СЕГА. И не забравяй - не съжалявай за нищо, защото както Фройд е казал: "Само опитът ни учи, че животът не е детска градина!" ...

Животът е колкото един удар на сърцето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • . Живей Тук и Сега, защото точно този миг е единствен и неповторим.
  • Благодаря, просто малко изказване за вижданията ми към живота

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...