Бжжж... жжжб... бжжж... жжжб...
Ко Та Рак и Но Щен Вълк гледаха като хипнотизирани нещото, с което Гар Ван си играеше. Надолу-нагоре... надолу-нагоре...
- Хей, Гар Ван - не издържа на любопитството си по някое време котакът. - Какво е това?
- Йо-йо - отговори му сенчестата. - Искате ли да опитате?
- Защо не? - съгласиха се те, а тя им даде по едно йо-йо.
Малко по-късно.
Бжжж... жжжб... бжжж... жжжб...
Бжжж... жжжб... бжжж... жжжб...
- Това е много яко! - радваше се Ко Та Рак.
- Нали? - каза Гар Ван. - Голяма е зарибявка. Но ти какво ще кажеш?
- Хъм - измърмори вълкът, който се беше омотал тотално с йойото. - Май не се справям много добре...