Празник след празник идват. За радост на окото и мъка на стомаха. Важното е повод да има - не сме алкохолици да пием ей така. Затова хората са измислили поне 1 000 празника годишно. Та вечер да ни боли душата за народа, а сутрин главата…
Сложен въпрос, обаче, възниква - за да намалим пиенето, са необходими повече красиви жени. А повече красиви стават жените след повече пиене. Затворен кръг.
Пък и жените знаят – имат ли суха кожа, мазна коса, пърхот: бутилка алкохол, подарена на мъжа, оправя външния им вид.
Не става с безалкохолни. Макар един да пуснал на пазара безалкохолни уискита, водки, ракии. И на другия ден изтрезвителните били пълни с трезви, ядосани, недоволни празнували мъже.
Виждате - празникът е общност на ядене, пиене, любов. За което жените се подготвят от рано. Пълнят пазви със силикон, защото главата с акъл по-трудно се прави. И завъртат мъжките глави.
То си е така - на масата мъжете говорят за секс, жените за любов. Защото и едните, и другите обсъждат това, което не мислят.
Добре, че на помощ идва … пак пиенето. Странно, в началото на празника една бутилка не стига, после две стават много, а накрая три са малко…
И в такива моменти си на върха от щастие. Готов си дори да дадеш някому заем от сто лева. Даже сетне да не го видиш цяла година. Може пък да си струва, а?
Тъй ги месим – празници и любов. Случва се през лятото някоя млада жена да е на седмия месец от радостно новогодишно празненство.
Което не може да се случи на жените от другия пол…Но да не ги обсъждаме, че като станат мнозинство…
Иначе – съвет за младите дами. Не забравяйте – най-доброто противозачатъчно си остава твърдото „Не”!
И не се оставяйте на упойващите трели на певачките. Които имат глас, макар да нямат слух.
Но най-главното е – не забравяйте, че все пак на другия ден сте на работа. А след подобни празници, да работиш е като да спиш със собствената си жена. Хем не ти се иска, хем трябва.
Но пък ако преди работата действително си спал с нея… Затова си викаш: „Леле, ами ако наистина съществува задгробен полов живот?”
Затова е и сексшопът. Поглеждаш и си казваш: „Боже какво ли не измисля човек, за да не работи!” Включително и уреди, страдащи от паркинсон.
Но все пак всяко нещо си има край, саламът даже има два края. А празниците край нямат. Лесно почват, още по-лесно свършват.
И нека последните ви думи към домакините да са културно извинение, преди да слезете плавно под масата.
Ах, да - и не забравяйте: в тоалетната трябва да светнете лампата вие. Щом светва сама - значи е хладилникът на домакините…
До следващия празник!Този път у вас.
© Георги Коновски Всички права запазени