Как да прогониш ангел

Всеки човек има ангел-хранител, изпратен от бог да му помага и да му дава просветление в тежки моменти.

Ето, тежко ми е! Изчерпах всички нормални и ненормални методи да се справям с живота. Вярно, проблемите ми са от съвсем земен и материален характер, но се оказаха непосилни за мен.  Реших – ще призова ангела си!

Такааа… паля свещта. Зад нея слагам една зелена ябълка и едно бяло цвете. Започвам да говоря на висок глас… "СКЪП АНГЕЛ-ХРАНИТЕЛ, ЧРЕЗ КОЙТО БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЩЕ МЕ ДОСТИГНЕ. В ТОЗИ ЧАС БЪДИ ДО МЕН, ЗА ДА МЕ ВОДИШ, ДА МЕ ПРОСВЕТЛЯВАШ И НАЙ-ВЕЧЕ, ЗА ДА МЕ ПОУЧАВАШ. АМИН”

Не, не. Това е абсурдно. По-добре да започна варианта с писмото.

 Мой ангеле, дойде моментът да те помоля за помощ. Моля те, помогни ми да…

Сега пък кой звъни! Ха! Някакъв с дълъг, мърляв шлифер и отвеян поглед.

-          Добър ден! Мога ли да ви предложа нещо? - пита той.

-          Какво искате, бе! Защо звъните на вратите на хората по всяко време!Оставете ме на мира, имам важна работа! – и затворих вратата.

За всеки случай погледнах през шпионката. Онзи сякаш се беше изпарил.

Късам писмото и започвам отново.

Ангеле мой, изпратен от Бог да ми помагаш и напътстваш. Оставям проблема си в твои ръце. Моля те, помогни ми да…

Пак се звъни. Отварям бясна. Пак онзи. Подава ми някаква кутия:

-          Вземете това.

-          Ама, моля ви се! За последен път ви казвам, нищо не искам, нищо няма да взема! Повече не ми звънете! Омръзна ми от такива като вас.

Някакви досадници непрекъснато обикалят и звънят да ти продават нещо. Не те оставят на мира да си подредиш мислите. Как да получи човек просветление в тази лудница?!

Върнах се и с усилие овладях яда си. Довърших си писмото. Сложих го в един плик и го пъхнах под свещта. Слава богу, наоколо настана пълна тишина.  Спокойствие и самота, така необходими за бляскавото появяване на моя ангел. Предвидливо бях изключила звънеца и зачаках.

Така де! Какво ще ме занимават! Заета съм, ангел ще призовавам!