27 мин за четене
КАК ДОЦЕНТЪТ ЙОРИ ЕДВА НЕ СЕ РАЗВЕДЕ
Заветната 1986 година...
И не защото тогава примерно се навършваха сто и десет години от Априлското въстание. Не! Просто тази година ударих шестица!
Е, не от тотото точно, де.
За протокола! Тази година бе заветна за мен, щото тогава най-накрая взех апартамент. След 19 години чакане на ред! Без връзки и платен в брой. А това по време на соца си беше наистина повече от шестица от тотото...
За протокола! Гарсониера, на гъза на географията, че и два пръста по-надолу дори, на седмия етаж, с парно, но без асансьор (щото още нямаше акт), построен от виетнамци и в този смисъл – гордост на международната социалистическа интеграция изобщо и в частност на българската панелна мисъл. Но апартаментът си беше мой!!!
За протокола! Понеже получаването на апартаменти в онези времена беше на нещо като лотариен принцип, в нашия вход се оказахме новодомци от доста странна конфигурация – тристайните бяха населени с научни работници от Студентския град, двустайните – от р ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация