на Чико Чиков

След онази фатална нощ, когато Иванка отвлече от самата сцена на варненската фестивална зала, новоизгряващата фолк звезда Чикита, нещата взеха съвсем друга насока.

Първо на първо, Иванка вече не беше секретарка, а зам. президент на импресарска агенция “Гласовете ви да не чувам”, най-нашумялата агенция след ВИС2 и СИК.

Второ на второ, Иванка беше официална и законна съпруга на Чико Чиков.

И, трето на трето, не само в София, но и в цяла България всичко се обърка и преобърна с  главата надолу и краката нагоре - любима поза на софийския хайлаф.

“Вратовете” захвърлиха анцузите от полиамид 6, облякоха костюми на Валентино и Армани, купени на пазара в Малашевци, фолкпевиците зарязаха  “добре облечените бизнесмени” и станаха футболни съпруги. И при всеки трансфер на футболист ставаше и трансфер на знойни “съпруги”. Това явление придоби  размерите на  глобална епидемия и треньорът на нацтима се зарази тежко от тази болест. Излязоха няколко холивудски сериала с подобна тематика. Екипът на филма се скъса да пътува по света и у нас, за да догонва героите на сериала, местещ се на всеки три месеца. От Парма в Требич, от Требич в Амстердам и от там - директно във Вакарел. Човекът е човек, когато е на път, а жената е жена когато... си каза известното рекламно лице на козметическите продукти с марка  “Лозника”.  Моля да не бъркате с Лозница - родното място на ловеца-комунист, изтрепал половината от дивата популация на Танзания, Кения и ред други “южноамерикански” страни. Нито пък с “арника”- естествен продукт, употребяван в козметиката. “Лозника” е по-особен продукт и няма нищо общо с козметиката, защото е старателно ощавена, т.е. епилирана и инжектирана с хиляди кубици силиконови продукти.

Академиците и професорите от висшите учебни заведения вече не се срещат в задимени, задушни клубове, а на чист въздух край кофите за боклук и контейнерите на “Лисицата” - главен боклукмайстор на столицата.

Докато преди катаклизма, причинен от невероятния брак на софийската ватманка по линия номер 10 с бившата маймуна от племето на “червенодупестите макаци”, софиянци се возеха Москвичи, Трабанти, Волги и Жигулита, сега автопаркът бе заменен с Бугати, БМВ, Мерцедес и Шкода. Дачията също не е лоша кола, каза професор Брадивоев, бутайки детската количка, натоварена с прекрасни прясно сгънати празни кашони, тръгнали към пункта за “вторични суровини”, където вече лежаха два бронзови бюста на Яворов, по един на Левски и Стефан Караджа, паметникът на “Трудещата се селянка”, лежала  край Михайловград през годините на тоталитарния застой и където до дни очакваха голямо импозантно ново постъпление - паметника на  “армията освободителка”. Лелеееее, каква лапачка ги чакаше жителите на ромските махали в Ихтиман, Монтана, Кюстендил, Челопечене  и техните роднини, обитаващи някои парижки паркове - исторически паметници от местно значение като Версай, Фонтенебло, Булонския лес и други.

А бе, с една дума, положението стана “майката си трака” и всичко това заради едно съешване от нов тип.

Новобрачната двойка живееше щастливо в  18-стайната си къща край Докторската градина, Чико издаваше албум след албум, а вечерите се произвеждаше в столичния башбардак  “Помадата”. “Ла ви ан роз” - пееше Едита Пиеха от бившия Съветски съюз и хич не ù пукаше, че вече нищо не беше розово, освен избелелите от слънцето и овехтяване съветски знамена.

Чико Чиков, бивш депутат и журналист, пожарникар и папарак, директор и даскал, и най-вече бивша маймуна, беше хитът на сезона и правеше мангизи на низи.

А съпругата му Иванка, бивша ватманка и заварчик в  ДЗРЧ (Държавен завод за резервни части), секретарка в посолство и държанка на Посланик, рекламно дупе и  “пиар” на столичния елит , и най-вече бивша селянка от софийско и любовница на  Гошо улавия, сега беше много важна персона в шоубизнеса и беше си спечелила правото да показва каквото си иска на когото си иска, когато си иска. Имаше “карт бланш”от Президента на импресарска агенция “Гласовете ви да не чувам”.

Но как се беше случило всичко това? Просто умът им не го побираше, толкова беше малък капацитетът му.

По стар маймунски навик, Чико се почеса енергично под лявата мишница, но надигна дясния си бут, за да стори същото с  червения си  задник, изпи на екс мастиката с лед и се замисли над случилото се.

Същата вечер публиката беше разярена и докарана до делириум от него самия. Новите хитове действаха безотказно, особено се харесваше песента “Задника на сестра ми е свеж”, думите бяха на една изтъкната поетеса от средна България (от дискретност не назоваваме истинското име на този важен железопътен възел), а музиката беше първият музикален опит на младия творец с прозвище Гудман. Навремето единствено  учителката по пеене го беше била с показалката по главата, а майка му казваше: “Син си ми, всичко мога да търпя, само недей да пееш.” А той обичаше много да пее, обичаше и това си е.

При всяко изпълнение на тази песен, залата придобиваше вида на Берлин  в навечерието на 9 май 1945 година. Няколко фирми му предлагаха да я изпълни в хола на тяхната офис сграда, та да лапнат тлъстата застраховка. Чико не беше корумпиран и не се съгласяваше.

Когато Иванка от Клондайк го завлече в хотелската си стая, Чико не се изненада. Често му се беше случвало негови фенки да го отвличат,  опиянени от неговата мъжественост. Неговото неправилно окосмяване ги подлудяваше, особено силни сексуални желания предизвикваха краката, ръцете и силно цикламения му задник, какъвто те бяха виждали само на бул. Толбухин 25.

Щом влязоха в обширната хотелска стая, Иванка заключи  вратата и  се хвърли на шията му. От изненада Чико с един скок се намери на гардероба и смутено гледаше събличащата се секретарка на импресарска агенция “Гласовете ви да не чувам”. Но, все пак, Чико беше мъжкар и не можеше да устои на такива директни  промоции, пъргаво се смъкна от върха на надстройката на трикрилния гардероб и се изтегна на дивана, за да даде възможност на дамата да  продължи започнатата инициатива.

Нощта мина бурно с разменени върхови изпълнения, а в съседния апартамент шефа протриваше ръце и готвеше дъгосрочния договор с новоизгрялата звезда, която точно в този момент започваше да залязва.

Плод на конюктюрни обстоятелства, Чико Чиков се беше издигнал благодарение на старите си връзки  в пожарогасителния бизнес. Но в София пожарите бяха без огън и този занаят бързо западаше.  Но докато се стигне до този момент, младата двойка направиха достатъчно в зелено и в Евро, за да живеят охолно в следващите 3-4 години.  А после -  каквото сабя покаже.

Мислеше Чико, но  този процес му беше изключително труден, нямаше никакъв опит. И накрая нищо не можа да измисли, и се отказа да мисли. Че коя маймуна мисли - всички  от този животински вид чакат да станат човеци, за да почнат да мислят, ама повечето не успяват и затова има толкова много немислещи човеци.