Как преборихме световната икономическа криза

         Винаги съм казвал, че гениалните идеи се раждат на маса.  Тогава умът се отпуска шокиран от няколко питиета, но изведнъж в отчаян опит да преодолее това грубо вмешателство се съвзема и ражда нещо наистина зашеметяващо. Закърнял от монотонното ежедневие, именно лекият плесник на няколко малки го кара да се стегне и да даде всичко от себе си.

         Решили да претворим на практика тази моя стара теза, в една топла ноемврийска вечер седяхме с Киро Борсата около една маса, която леко се огъваше от мезетата и питиетата, стоварени върху нея от отзивчивия сервитьор. Според всички анализатори, които с намръщени физиономии ни гледаха вечер от телевизора и ни поучаваха строги като начална учителка, се намирахме в началото на някаква световна икономическа криза, от която не се знае дали ще има оцелели.

         По телевизията постоянно течеха лоши новини за фалити, бунтове, стачки, които водещите ни съобщаваха с топла усмивка, сякаш искаха да ни кажат няма страшно пичове и това ще отмине, пък и вие не ни вярвайте чак толкова.  Ама българинът си е недоверчив по принцип, та всички взехме да си задаваме подсъзнателно изконния  въпрос, който вълнувал още Хамлет и в частност Шекспир - да бъдеш или да не бъдеш?

         Киро Борсата остави с угрижена физиономия вестника, който преглеждаше. Отпи от уискито, взе няколко фъстъка и каза:

- Четох, че Абрамович изгубил вчера нови петстотин милиона.

- Имал, изгубил. - отбелязах и надигнах чашата със студена руска водка с финеса на стар руски аристократ.

- Аз пък днес спечелих триста лева - продължи Борсата - Ако продължаваме с това темпо двамата, има шанс до година да го стигна и задмина по богатство.

- Ако нещата продължават с това темпо, Борса, има шанс до година света да отиде по дяволите - охладих ентусиазма му аз.

Взех дебело парче луканка. Отпих сериозна глътка от водката, която запали лек пожар в мен и запалих цигара.

- Абе на зле отиват нещата. - съгласи се неочаквано той  - И аз влязох в режим на икономии. От седмица замених 12 годишното Чивас, което знаеш добре, си пийвах от години, с обикновен скоч. Мани, мани, че като се сетя, пак ме заболява сърцето. Минах от Давидоф на Боро и разредих посещенията на кръчмите до три седмично. Освен това казах на жената сама да си плаща бензина за колата, айде стига съм го играл спонсор. Тя обаче предприе реципрочни мерки и вече не ми пуска. Не, че много ми пука, ама друго си е като си пийнеш, от време на време за разнообразие да си легнеш и с жената. Мамата ни разгони тая криза, да знаеш! И като си помисля, че това било само началото, а? Представяш ли си? Нечовешко е някак си.  Мине се не мине и ни удари някоя криза. Не съм живял много, ама много кризи ме удариха бе, Грег. - завърши Борсата и се пресегна бързо към чашата, като към спасителен пояс.

- Сега разбираш ли - рекох - колко прав е бил другарят Маркс, като ни учеше, че кризите при капитализма са циклични.

-  Абе мани го тоя Маркс, к'во ще ме учи един сифилистик. Добре, че българите сме като хлебарките, ще оцелеем и при ядрен взрив.

         Притиснати от кризата и от невероятно мъдрото твърдение на Борсата за способността на българите да оцеляват, замълчахме. Отпихме отново и замезихме. Запалихме. Борсата с известно отвращение своето Боро, а аз моето с кеф. Малко преди мълчанието да се стовари върху нас като изпусната щанга, Борсата вдигна светнали очи към мен и каза:

- Знаеш ли к'во казваше дядо ми за кризите, лека му пръст на човека, умник си беше голям.

- Какво ?

- Умните хора изкарват кризата в лукс.

- Умна приказка от умен човек - потвърдих - Въпросът е ние дали сме от умните.

- Не се ебавай с мен, Грег! Ние сме малки генийчета в оцеляването. По време на криза се чувствам като прасе, заровено в кал, като лодка по река, като синджир на коза.

- Схванах тънката ти мисъл - прекъснах го.

- А така. Знам, че разбираш от една дума. И точно сега ми дойде гениална идея как да  преборим това икономическо цунами. Чакай само да викна келнера, че нещо се запиля и ме остави на празна чаша.

         Докато Борсата издирваше келнера с усърдието на детектив, надушил прясна следа, аз разбрах, че това беше момента. Онзи момент, в който умът, зашеметен от няколкото плесника, нанесени му от питиетата, се съвзема, като алпинист малко под самия връх и ражда гениалното прозрение. Ето затова си заслужаваше да седиш около масата, да унищожаваш питие след питие с усърдието на термит дървена къща и да чакаш. Майката му е в чакането. Да. Има случаи, познати на историята, в които гениалната идея просто проблясва между две питиета и се дави в следващото, но това, както обича да казва един мой приятел, са просто грешки на растежа.

          Келнерът, издирен от Борсата, като сръбски военнопрестъпник стовари на масата две нови питиета с физиономия, подходяща повече за трибунала в Хага, отколкото за нашата весела компания.  

         Вдигнахме чаши и отпихме.

- Виж сега за какво става въпрос. - започна Борсата, дъвчейки дебело парче луканка - В моето село има един изоставен рибарник. Не знам как са го пропуснали разбойниците, че и приватизаторите, но си седи така вече доста време неизползваем. Един старец навремето развъждаше там риба, но почина и от година местните водят говедата там да пият вода.  Взимаме го, развъждаме пъстърва и избиваме рибата в буквалния и в преносния смисъл. Ще ни трябват няколко хилядарки. Не повече. И сме на пазара. К'во ще кажеш?

         Отпих бавно от водката. Погледнах блесналите му като слънчогледи очи, които ме наблюдаваха напрегнато и казах:

- Това твоето, Кире, е проблясък на гениална лудост. Вътре съм с двата крака, но единственото, което леко ме притеснява, е че нищо не разбирам от развъждането на пъстърва.

- Нямаш грижа, мой човек!  Батко ти Киро и за това е помислил. Ще вземем Пешо Ветринара да движи нещата. И без това по цял ден освен да маа пръжки с лук и вино нищо друго не прави. Следва навремето два семестъра във ветеринарния, така че трябва да е наясно с нещата. Що прасета е скопил, та някакви риби ли ще му се опрат? - завърши Киро Борсата и надигна чашата с уиски. Е, вярно, не беше дванадесет годишно, но пак му влизаше мазно като нож в масло.

         Сграбчих чашата и аз, като девственик млада булка и отпих солидна глътка, която като напалм изгори още няколко хиляди мозъчни клетки. Мряха като германци пред Сталинград, но пък картината ми се избистри. Идеята на Киро беше брилянтна в условията на криза.  Малко вложения, голяма печалба и почти никакви усилия от наша страна.  Седиш, пиеш си питието и само пресмяташ печалбата. Хареса ми.

- Сега вече окончателно ме убеди. - казах - С теб съм.

- Така те искам. Да полеем тогава новия бизнес, както си го пише в дебелите книги. Сервитьор, донеси една бутилка 12 годишно, че нещо съвсем ожадняхме тук.

- Нали не пиеш вече такова?

- Не пия, ама пред светлите перспективи, които се очертават на хоризонта, не мога да не се въздържа. Човещинка бе, Грег. Пък и нещата трябва да се отпочват с размах.

         Киро пое нежно, като бебе, донесената му от сервитьора бутилка и разля по чашите от кехлибарената течност.

- Да пием за новия бизнес! - вдигна той тост.

Чукнахме се. Чашите изкънтяха нежно, като милувка на жена. Още няколко хиляди мозъчни клетки изкрещяха и паднаха в борбата. Ама кой броеше жертвите в такъв сюблимен момент. Осъществяването на една идея винаги е изисквало някой друг да плати цената за това.  Ние бяхме само бащите. На идеята де.