КАК ПРЕБОРИХМЕ СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА
На другия ден се събудих с чувството, че цигански катун си е устроил бивак в главата ми и празнува яко. Взех си душ. Направих си кафе. Запалих цигара и тъпо загледах телевизора. Мина половин час, но все още се чувствах като парцал, опънат на слънце. Кафето не помагаше. С големи усилия на волята станах и се добрах до хладилника. Отворих го и при вида на двете бири в него, без малко да припадна от умиление. Все пак успях да запазя самообладание. Взех едната и бавно и внимателно, сякаш носех болно дете, се добрах до масата. Отворих я и отпих дълга глътка. Усещах как животът отново се завръща в изнемощялото ми тяло. Приличах на повяхнало цвете, което бавно се надига, поръсено от живителната струя на дъжда, в моя случай на бирата. Катунът от главата ми си събра партакешите и се изгуби в близката далечина. Взех да разбирам какво ми говорят по телевизора и даже дочух гугукането на самотния гълъб отвън. В този момент иззвъня телефонът. Беше Киро Бор ...