Като малък обичах да гледам филми и като един малък киноман винаги съм се възхищавал на живота, който живеят хората по филмите. Става въпрос за онези хора, които работят за големи компании в бизнес сгради, облечени са в костюми. През почивните дни се виждат с приятели в някой бар, ходят да спортуват и т.н. Това беше моята мечта. 

Иронично или не завърших гимназия по химия. Казах си добре ще се развивам в тази посока. Ще работя в някоя лаборатория и това е. Парите не са малко в този бранш, което ми беше достатъчна мотивация да продължа да уча химия. Записах специалност "Органична химия" в един известен ВУЗ. Това беше огромна грешка. Тогава се сблъсках с провала. Математиката ме бутна. Не можах да продължа. След втората година напуснах учебното заведение. Това в последствие ще се окаже добро решение, но тогава бях обезверен. 

Започнах да търся работа. Като лаборант не ме взимаха, поради липса на опит, за това намерих работа в една верига магазини. Три години работих там и виждах как някои хора с по 10 годишен опит се пенсионират. Започнах, както всеки да, обвинявам правителство, кметове, капитализма и всички други освен мен. Когато си пенсионер и обвиняваш правителството е ОК, но когато си на 20 и го обвиняваш значи наистина си се прецакал. Бях се примирил, че цял живот ще работя по магазини. 

Та ситуацията бе следната, аз съм провален студент с разбити детски мечти, мразя работата си и обвинявам правителството за това. 

Взех си отпуск една седмица. Бях се отказал да уча каквото и да е, но въпреки това реших да проверя актуалните икономически специалности във ВУЗ-овете. Имах интерес към маркетинга и ми попадна един колеж, който за 3 години можеш да изкараш бакалавърска степен. Поинтересувах се и видях, че лекциите и изпитите са в събота и неделя. Супер, казах си, нищо нямаше да загубя, и без това през уикенда не бях толкова ангажиран. 

Записах го. Първата година мина успешно. След това си казах, че ще търся нова работа, но този път в сферата на маркетинга. Имаше компании които търсеха студенти. Точно такава фирма ме нае на работа. Тогава реших да се развивам като маркетолог. Добре де, но от тази фирма не научих нищо в сферата на маркетинга. Използваха ме за всичко друго, но не и за това. Поне ми дадоха възможност да уча и да завърша успешно.

След завършването ми, реших отново да сменя работата си, тъй като не научих нищо там и не придобих никакви умения. Междувременно записах магистратура специалност "Бизнес икономика". 

Попаднах на една фирма, която си търсят човек за маркетинга и продажбите. Интервюто мина доста успешно. Аз се държах нагло, но без да прекалявам и на тях това им допадна. Наеха ме. 

И ето ме сега работейки за голяма компания в бизнес сграда с костюм, през почивните дни уча за магистратурата, но приятелите няма да избягат. Не обвинявам вече никой за провалите си. 

С тази своя история искам да кажа, че мечтите се сбъдват. Само трябва малко зор да си даде човек, не е необходимо да се правят чудеса от храброст. Провалите са неизбежни. Болка, страдание, те обезверяват, те са част от живота. Малко дисциплина трябва, малко воля. 

Ще се наложи да правите неща, които мразите да правите за да бъдете там, където искате да бъдете. Нека това не ви отказва. 

Мечтите се сбъдват.