Как се раждат и умират чувствата
Малко след края на часовете те се срещнаха. Ник, както винаги с ентусиазъм, разказваше какво му се беше случило през деня. Той умееше да разказва. Влагаше и в най-обикновените и скучни думи живот, и добавяйки и чара на усмивката си, създаваше у хората около себе си чувство на радост и някакво мечтано спокойствие, което поглъщаше всеки проблем и го правеше нищожен и маловажен. Но сега не успя. Неговият приятел вървеше по същия път, който ги отвеждаше всеки ден у дома, но днес минутите не бяха за него смях и остроумия. Тревожеше го нещо, което дори и най-дебелашката шега не можеше да разсее. Ник усети, че нещо не е наред, че днес Бен не се смее с охота на всяка негова дума. Знаеше, че нещо го тревожи, но не смееше да пита. Да, те бяха приятели, но не бяха усъвършенствали най-важното и истинско чувство, свързващо приятелите - а именно откровеността. И така, те продължаваха да вървят както всеки ден, макар и този ден съвсем да не беше като предните. Изведнъ ...