26.07.2009 г., 11:09 ч.

Как се сключва сделка 

  Проза » Повести и романи
1119 0 5
3 мин за четене

Това е опит да удовлетворя желанието на мой много близък човек, който вярва в способността ми да разказвам истории. Приликата с американски сериал е съзнателно търсена, тъй като този човек ги обожава.

 

 

Двамата мъже изглеждаха сериозно замислени. Двамата мъже БЯХА сериозно замислени. По-младият отпи от кафето си и попита:

-         Няма ли някой, който може да ни бъде от полза? Хайде, имаме цял арсенал от асистенти, сътрудници и служители! Какво ще кажеш за Алън?

-         На семинар е през два щата.

-         А Пърси?

-         Командировка...

-         А Дик Хенкок?

-         На пътешествие в Европа...

Младият мъж замълча. С Дик Хенкок предложенията му се бяха изчерпали...

Другият въздъхна и каза:

-         На нас по-скоро ни е нужна жена...

-         Ооо, хайде, Никълъс, не ми казвай, че вярваш на тези приказки, че жените го разсейвали?! – младият погледна събеседника си от упор, очаквайки да види колебание, но в очите на Никълъс се четеше само упорство и надигащо се недоволство от недоверието на младия в преценката му. Двамата отново замълчаха. Отпуснат небрежно назад в креслото, небрежно кръстосал крака, младият мъж наблюдаваше улицата с несъответстващо на небрежната му поза внимание. На отсрещния тротоар, точно срещу бистрото, в което седяха с Никълъс, имаше супермаркет и от неговата врата излезе една млада жена с голяма книжна кесия с покупки. Тя застана на ръба на тротоара с явното намерение да пресече и докато чакаше да преминат колите той можа да я разгледа и да осъзнае, че под повече от обикновените дрехи се намира една позната особа. Той се обърна към Никълъс:

-         Виж, там отсреща е госпожа Хънт!

Никълъс вдигна поглед, госпожа Хънт беше променила намерението си да пресече на отсамния тротоар и сега вървеше бавно надолу по улицата. Изведнъж той каза:

-         Бързо, Хенри! Настигни я! Тя ни трябва!

Хенри погледна като човек, който не вярва на ушите си. После небрежно излегнатото му тяло се наведе напред и колебливо се разгъна в пълните си 197 сантиметра. Той изтича, обезпокоен, че независимо от краткото му колебание, госпожа Хънт бе взела значителна преднина. С риск да го блъснат преминаващите коли, които днес, кой знае защо, бяха толкова много и караха толкова бързо той я настигна и леко я хвана за рамото:

-         Здравейте, Мелани!

-         Здравейте, господин Доу!

-         Хенри, моля... – за да избегне неловкото мълчание, той продължи – ние с господин Стронг Ви каним на чаша кафе в отсрещното бистро! Позволете!

И той взе тежката кесия от ръцете ù.

 

***

 

Когато се събуди тази сутрин, Мелани не си представяше, че в съботния ден шефовете ù ще я поканят да пие кафе с тях. Тя имаше един много хубав навик – в критични ситуации никога не показваше изненадата и учудването си. Затова тя каза само:

-         Добре – и тръгна.

През това време Никълъс Стронг гледаше светлото отражение на прозореца в чашата с кафето си. Той мислеше за Мелани Хънт – когато беше завеждащ отдела по технологиите, тя за кратко водеше кореспонденцията му. Имаше данни да стане отлична секретарка (извинете, отлична асистентка!), но после той стана съдружник, тя се премести в друг отдел и както му се случваше да чуе понякога, отзивите за нея бяха прекрасни. Той вдигна поглед точно, когато двамата се появиха зад стъклото на витрината. Никълъс стана и протегна ръка:

-         Здравей, Мелани!

Тя отвърна на поздрава с усмивка и с крайчеца на очите си видя как Хенри сложи пакета с покупките ù на един стол. Без да иска си представи как кесията ще се изпълни с хлъзгава маса, ако падне и двете дузини яйца се счупят. Яйчените ù мисли мигом се изпариха, щом Никълъс я попита:

-         Заета ли си тази вечер, Мелани?

 Веждите ù се вдигнаха чак до средата на високото ù чело. Явно, тук хубавата привичка да не издава изненадата си, я беше напуснала. Все пак не стана нужда да казва или да пита нещо, защото Никълъс осъзна колко двусмислен изглежда въпросът му. Все пак, макар и с данни на отлична секретарка (пардон, асистентка!) госпожа Хънт не можеше да чете мисли. Докато сервитьорът и поднасяше кафето и докато тя слагаше захар, той мислеше как да ù обясни ситуацията, без да изглежда като пълен идиот. Той беше мъж с положение в обществото, с ясна мисъл и контрол върху нещата, не обичаше интригантските истории и не умееше да се оправя в тях. Бог му е свидетел, в тази история той се чувстваше пълен идиот, а историята дори  не беше започнала още!

© Дани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??