Пит наистина имаше намерение да вземе Алекс за уикенда и да го заведе извън града. Обичаха да ходят двамата на поход или на палатка. Обстановката ги предразполагаше да бъдат открити един с друг. Те бяха близки и откровени винаги, но когато седяха около огъня или лежаха един до друг в спалните чували имаше някаква магия, която ги правеше по-близки откогато и да било. Алекс задаваше на баща си въпроси, които тук сами идваха на устните му, а в града силният звук на телевизията, електронните игри и мобилните телефони ги заглушаваше. Тук и Пит се изненадваше, че може да отговори с мъдростта на баща и със съпричастността на приятел. И ако бяха отишли, Пит нямаше да отиде при Мел в събота сутрин... Но съдбата го изигра, Алекс се разболя и излетът пропадна.
Напоследък Пит се улавяше, че често си мисли, че съдбата му е длъжница. Все му подаваше примамка и току под носа му, измежду пръстите му я издърпваше обратно и го оставяше с надеждите му и разочарованието. Ето и сега – Мел се виждаше с няко ...