Когато се събуди в неделя, почти към 11, Мелани си помисли, че й се е присънил странен сън – по най-чудноват начин тя се бе озовала на една вечеря, докарана като скъпа... компаньонка, инструктирана да се усмихва чаровно и загадъчно и най-важно от всичко – да бъде зашеметяваща! Е, и ако това не е странен сън! Но Мелани знаеше, че сънят беше истина, най-малкото защото само от сънища не биха я болели краката. Тя наистина беше снощи в онзи ресторант, усмихваше се и макар да се бе подготвила за една делова среща, където щеше да се говори за бизнес, за бъдещи проекти и договори (от които тя нямаше ни най-малка представа), щеше да се спори, да се извърта и хитрува... Не! Не се случи нищо такова! Явно тази вечер Томас Кинг нямаше настроение да бъде хитър като лисица и бърз като акула. Деловата част приключи с няколко съвсем обикновени и банални въпроса заедно с отговорите им, последва размяна на обемисти папки... и това беше всичко. Никълъс Стронг изглеждаше спокоен, сякаш беше очаквал всичко ...