Как влязох в съня на жена си - част от разказа ми от книгата "Живото съкровище"


“Обичам, когато ръцете ти се плъзгат бавно по кожата ми... Тръпката, която ме залива, е необяснима... и летя, пропадам... благоговея...”
Събудих се целият плувнал в пот. Беше тихо, тъмно и спокойно. Жена ми спеше до мен и след секунди, когато се поуспокоих, забелязах, че тя леко се усмихва насън. Видях лицето ù, осветено от ярката лунна светлина, която проникваше през полуотворения прозорец. Изразяваше задоволство и блаженство.
“Какво става с мен, за бога? Какви са тези сънища?”-  запитах се аз.
Чувствах се някак странно. Усещах се като опипана жена, готова за похот. Направо откачих. Никога не съм бил със странни наклонности. Всъщност не забелязах нищо чак толкова шокиращо. Просто усетих, чух и видях желанията на една жена. Но те бяха в моя сън и в моя мозък. И гласът, да, гласът ми бе познат. Погледнах към кротко спящата си съпруга. Ами да. Това беше нейният глас. И той идваше от дълбините на нейния сън и изразяваше дълбоките ù изконни желания.
Започнах да се обърквам. Нервите ми се загърчиха като скъсана гущерова опашка. Станах бавно, стараейки се да не я разбудя и отидох в кухнята. Там бе топло и задушно. Винаги в средата на юли е така. Взех си студена бира от хладилника, отворих я и седнах на стола до прозореца. Няколкото глътки, които изпих, ме поразхладиха, но напрежението, което ме бе обхванало, не ме напусна. Погледнах към тихо тиктакащия часовник на голямата кръгла маса. Беше два и двадесет и пет. Отново започнах да си мисля за странния сън. Не след дълго, когато изпих бирата си казах, че това сигурно е от горещините, а и навярно от проблемите в службата.
Последната седмица имах проблеми в работата с подписването на един договор с чуждестранна компания. Служителите ми шушукаха, че представителят им ме гледал по някакъв по особен начин. Подписването на тази сделка беше много важно за нас.
“Да не би подсъзнанието ми да си е помислило, че трябва нещо с онзи представител да станем, как да кажа, по-близки... за да се съгласи на нашите условия?” - прокрадна се мисъл в съзнанието ми. “Не! Не! Това е абсурдно.”
“СТИГА ГЛУПОСТИ!” - изкрещях на подсъзнанието си и тръгнах към спалнята. Пътьом се отбих през стаята на децата. Спяха спокойно. Затворих внимателно вратата и се прибрах при жена си. Погледнах часовника с фосфорни стрелки на нощното шкафче. Беше станало 3 и 15. Мушнах се бавно под завивките. Жена ми простена, но не се събуди. Известно време гледах в сумрака, но после се успокоих и заспах.
“Ти си толкова влудяващо нежен и мил ...”
Отново бях в съня, но това не бе моят сън. Аз бях в друг сън и гледах през очите на сънуващия. Видях млад мъж на около 25 години. Беше леко брадясал с големи кафеви очи и странно дълги мигли. Косата му бе разрошена и сякаш леко влажна. В погледа му се четеше някаква юношеска решителност и блясък. Той бе влюбен. Бе влюбен в мен?! Погледнах се. Божичко, тези крака са ми познати. Това, това... Това са краката на жена ми. Не, не може да бъде?! Със страх погледнах още нагоре – приятен плосък корем, стегнати женски гърди. Ами да, това е. Аз съм тя. Не, не съм аз. Това е тялото на жена ми, нейният сън и моето съзнание, влязло вътре. Аз гледах през очите на нейния сън...
Извиках и се събудих. Седнах в леглото с ръце на лицето и усетих как потта избликва от всяка пора в тялото ми като исландски гейзери. Жена ми се събуди и светна нощната лампа на нейното шкафче.
– Какво стана, скъпи?! – зададе въпроса си като реплика от филм. – Ти целият трепериш – констатира тя с някаква странна нотка на досада и раздразнение.
Не усетих да се тревожи за мен. Все пак попита:
– Да не си болен?
Крадешком погледнах часовника. Беше 4 и 10. Мислите ми запрепускаха в много посоки едновременно, търсейки отговор на това, което ставаше с мен. Главата ме заболя, но накрая една идея ме осени. По някакъв начин аз бях влязъл в сънищата на жена ми. Не знам как, но моят сън и съзнание или подсъзнание бяха влезли в нейния сън.
Това бе една нереална мисъл. Цялото ми същество отхвърляше подобна мистерия и все пак нямах друго обяснение. Всъщност не знам. А дали не полудявах? Дали нещо в подсъзнанието ми не беше със женска основа. Дали някой дух от женски пол не ме бе обсебил. Глупости! Това е невъзможно.
Станах и отидох в банята. Погледнах се в огледалото. Това бях аз – един и осемдесет и осем висок, 90 килограма. Силни ръце, добре развити гърди. Мъж отвсякъде. Погледнах надолу към корема си. Там имаше едно мощно оръжие, което жените харесваха. Когато си помислих за него, то потръпна и се изду. Значи всичко бе наред. Какво тогава по дяволите става? Обърнах се инстинктивно към вратата, усетил, че някой ме наблюдава. Ан стоеше до притворената врата на банята и ме гледаше със смесени чувства на почуда, удивление и лек страх. Всичко това се долавяше в погледа ù.
“Тя си мисли, че полудявам” - бе първата мисъл, която ми мина, когато я видях. Не обърнах внимание. Да си мисли, каквото ще. От няколко месеца насам отношенията ни бяха захладнели и с всеки изминал ден се влошаваха. Изстивахме един към друг. Търпяхме се взаимно заради децата. Тя ме търпеше и заради брачния договор, който бяхме подписали. Беше така съставен, че да не получи нищо от мен, ако реши да се развежда. Интересното бе, че не ми отказваше, когато исках да се любим. Това обаче не доказваше, нито отхвърляше нещо. Може би се бе научила да се преструва. Знам ли? Някъде или бях чел, или бях чувал, че жените умело симулират оргазъм. Както и да е. Майната му. Въпросът бе какво става с мен. После изведнъж онази малка ярка лампичка в съзнанието ми започна да премига и засвятка. Жена ми си имаше любовник. Да, това беше. Не се ядосах. Повечето жени си имаха. Ревността обаче ме обсеби. Не можех да си позволя да допусна такова нещо. Щом една жена бяга при друг мъж, значи нещо ù липсва. Зачудих се какво е то. Секс – не! Пари – не. Подаръци – не. Уважение – не. Внимание – не. Или пък да. Последните години бях много зает с бизнеса. Имаше моменти, в които не се прибирах по цели две-три седмици. Тогава, и аз да бъда честен, не стоях с “вързан маркуч". Никога обаче не съм изневерявал на жена си духовно, а само физически. Е, и това си е изневяра, но ако не влагаш чувства и не нараняваш никого...?! Търсех си оправдание. Е, в край на сметка нали казваха, че прекаления светец и Богу не е драг!
Тези мисли ме разстроиха. Самите сънища идваха да ми подскажат, че жена ми ми изневерява и по двата начина, а това вече беше проблем. Бях я отпратил да си ляга и тя послушно ме бе оставила. Седях на шезлонга пред басейна и пушех.
“Все пак това са просто едни кошмари - си казах накрая. - Сигурно греша като си мисля, че Ан си има любовник. Явно е от напрежението, заради договора с чужденците. Майната му. Няма нищо страшно.”
Изпуших цигарата и си легнах. Тази вечер не сънувах нищо повече.

* * * *

На другия ден подписахме договора и аз напълно се успокоих. Вечерта изведох Ан на ресторант и прекарахме чудесно. Спах спокойно и всичко щеше да бъде добре, ако след два дни сънищата не започнаха отново.
Събудих се с вик и скочих от леглото. Жена ми се разбуди и също стана. Избягах в банята и се заключих. Знаех, че трябва да направя нещо. Нещата излизаха извън контрол. Налагаше се да разбера дали имам основание да вземам насериозно тези сънища. Бях научен да разрешавам всеки проблем веднага и незабавно, за да не се превърне в по-голям проблем. Реших да посетя някой психоаналитик, който трябваше да разгадае какво става с мен и да ме върне в нормалното ми състояние. В същото време обаче реших да проверя и съмненията си относно изневерите на жена ми. Имах познат частен детектив. Понякога го използвах да събира информация за фирмата. Сетих се, че преди година ме бе запознал с негов колега, който се занимава със събиране на доказателства за изневери. Спомних си го. Беше като плъх, който се рови в мръсно бельо, но не го осъждах. Нали всеки си изкарва парите, както може. Щях да го наема да следи Ан. Явно засега това бе всичко, което щях да предприема.
След като вече имах цел, вътрешното ми равновесие се възвърна и дори се развеселих. Станах бавно от тоалетната чиния, върху която бях седнал да размишлявам и се сетих за Ан. Сигурно страшно се е изплашила. Бавно отворих вратата. Нямаше я. Всичко бе спокойно. Отправих се към кухнята. Беше там. Седеше на един стол и пушеше. Гледаше ме недоверчиво и напрегнато.
– Какво ти става? – запита предпазливо.
Въпреки всичко изпитваше респект и страхопочитание към мен.
– Нищо, сънувам някакви кошмари напоследък – небрежно отвърнах и си взех бира от хладилника. – Не се тревожи, добре съм.
Тя ме погледа още минута-две и каза провлачено:
– Отивам да спя.
– Добре, скъпа, лягай си. Извини ме, че те разбудих – рекох с мек глас.
Излезе бавно от кухнята и чух как затваря вратата на спалнята. Преместих се в хола и си пуснах телевизора. Превключих две дузини програми, но не се спрях на нищо. Повтаряха стари филми. Изключих го и се загледах в бирената бутилка. Ей така, безпаметно. Просто стоях и я гледах. Не исках повече да мисля, но не можех да се успокоя. Не ми се връщаше в спалнята при нея. Тя бе изплашена. Тази вечер щях да прекарам тук на дивана. Утре щеше да ù е минало.



- II -