Тя е приказна царица, на която не можеш да се нагледаш. Птичето ято, което лети към незнайни страни. Вечният стремеж към красотата. Вярата в Доброто. Любовта е едно докосване до най-тънката струя на душата. Една ласка, която кара телата да потръпнат. Един ефирен танц на две души, слели се във вечна прегръдка. Топлина, която сгрява сърцето и го кара да лудее. Разгаря кръвта, за да разгори телата. Разтваря световете и излъчва сияйна светлина. Тя е прилив на енергия, която се откъсва от земята и кара да литнеш в безкрайното пространство. Тя е вечен огън. Един сияен връх, към който се стремим. Една невероятна стихия, след изнурителния ден. Златен обелиск, който излъчва неземна светлина. Тя е тихият полъх на вятъра, огнената лава на вулкана, сияйната звезда-Вечерница и Млечният път, по който вървят влюбените. Любовта е моментно усещане, което се превръща в безкрайно чакане. Път, в две посоки, по който вървиш и няма спиране. Един айсберг от съмнения и щастливи мигове. Огромен планински водопад, чийто води са кристално чисти. Любовта е усещане на босите нозе по утринната росна ливада. Приятна тръпка от мисълта за нещо потайно, неизживяно. Коктейл от вяра, разочарование, трепет и усмивка в очите.
Когато Любовта се слее с Доброто, всичко наоколо заблестява. На душата ти става леко, сякаш живееш в друго пространство.
Това е тя - Любовта. Приемеш ли я в себе си - засияваш. Такава си е Тя. Истинска, недостъпна за всеки. Но ако я пожелаеш, можеш да я имаш. Отиди, потърси я, викай я! Тя ще дойде при теб. Ще те обгърне в ефирната си прегръдка и ще те понесе с крилото на вятъра. Той ще обвее морното ти чело и ти ще прочувстваш неговата прохлада. Така ще се слеете завинаги и ще летите, летите, летите...
Колко е нужно на душата? Дай ù малко Любов и я остави да живее! А Тя ще ти се отблагодари с усмивка.
© Мария Герасова Всички права запазени