Какво му трябва на чавек!?
Гочо караше с мръсна газ малкия, очукан Форд. До него Трифон поклащаше глава в ритъм с музиката, долитаща от касетофона.
" Едно Ферара с цвят червен, едно за теб, едно за мен. Какво му трябва на човека..."
- Ааа, хич не ми трябва туй Ферари. То ще да е като ламя. Как ще го изхранвам!? Бензинът ще го гълта както тати, кога пие и гледа мач. Много шум и викане, а накрая сълзи и празни бутилки. Виж, ако питат мен да ми дадат един Голф, ама от новите. То всичко там, брате, компютър. Технологии...Ако харчи и пет на сто, ще е уникална работа. Като му турна една газова уредба ще хвърка. Ти Ферари с газова уредба виждал ли си!? Не! Няма и да видиш! Те много префърцунени и напудрени тия коли. Аз искам мъжкарска кола. Кога ма види Гошо Тулупа да рече: " Ей, голям си пич!" А на Цецка Къдравата да ѝ се накъдрят и космите на краката от кеф, като я кача в колата. Да си джиткам аз из града, джантите да лъскат, а музиката да гърми. Всички познати да ми завиждат. Ти що мълчиш Трифоне? Или на тебе ти стига едно Ферари?
- Мен ако питат... искам два дена в седмицата да работя, а пет да почивам. Оти, все не ми стига времето тия два дни да се напия и да отрезнея, като хората. То току си надигнал шишето и вече е понеделник, наполовина напит и наполовина трезвен. Хич не ми харесва такъв половинчат живот. А и тия два работни дни да ми ги плащат като пет, тогаз ще е перфектно. То плащането да беше добро поне... Ама те ме лъжат, че ми дават заплата, а аз ги баламосвам, че работя. Щото равновесие трябва да има в тоя свят. Не може пешка метър да се дава. Пък, ако може и някое европейско фондче да получа, ще е супер. То гледай, как живеят хората! Тенчовият зет усвоил от европейските фондове пари за селски туризъм. Виж каква къща си построи, за чудо и приказ. То май, на кражбата вече усвояване и викат. Ама, на кой му пука. Важно е да го живеем тоз живот, нищо , че е трагикомедия. Ех, как пък не разбра тоя отгоре, колко малко и трябва на българската душата!?
Форда хвърчеше по шосето, оставяйки черна диря от дим след себе си. Отнасяйки един славен народ с гордо минало, по пътя на мрачното и безславно бъдеще. Една песен продължаваше да се носи във въздуха.
" Да ме питаш, Господи, за какво мечтая аз, какво желая...... Няма такъв номер, моля проверете и опитайте отново. This number is not in use, please check the number and try again. "
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Димова Всички права запазени
