Какво заслужаваш ти...
Какво заслужаваш ти, просяко, дошъл в този час да проси обич.
Обич, която и аз просех преди и която не получих.
На този просяк аз дадох всичко, което имах -
сърцето си, любовта си, душата си...
Какво заслужаваш ти, просяко, останал сам сега, търсещ подслон в нечия душа.
И не видял изход, сега ти отново се връщаш при мен.
Знаеш ли? И аз някога бях като теб...
бях загубила себе си, бях останала сама.
Търсих те, намерих те, отпрати ме с безразличие, което знаеш ли как боли.
Някога и аз молих за обич, търсих сродна душа, а накрая тя сама ме намери.
Знаеш ли, момче, как те съжалявам...
Аз вече пораснах и съм щастлива, така че, моля те, върви си.
Късно позвъня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Всички права запазени
Трябва ли в живота щом веднъж сгрешим, щастие с други да не споделим... Гледай напред, просякът ще намери някъде трошичка любов и за себе си... Целувки 
И наистина прекалено често ставаме просяци, ала понякога не се влияе и от възрастта, и от ума, и от каквото и да било - просто сме заслепени и просим. 