- "Знаеш ли, и аз това се питам.." - промълви Смъртта и хвърли новия брой на вестника, чиято последна страница явно бе тежка отговорност на някой смъртен да поднася нова тема за размисъл всяка Събота. Само глупости пишат. Отражението в огледалото, в банята въздъхна и изцвръцка от ментовата паста върху четката за зъби. Никакво въображение. Как така сънят не бил част от ежеднонощието му? Давай ти будувай няколко века, да видим дали това, че нямаш клепачи ще те спаси от заспиване на работното място. Не пиел кафе. Ха. Вярно липсата на плът и поне стомах затруднява задачата, но определено кофеинът промива благотворно кости и костици. От врата та чак до кокалчетата на глезените.
И как така бил мъж под чехъл? Движенията на четката за зъби станаха по-отривисти, гневното скърцане на влакната подсказа, че тук бе дръпната нервна струна. Според изданието чехълът бил собственост на Смъртица, която явно изобщо не се впечатлявала от статута на мъжа си и раздавала гръмотевични шамари. Глупави простосмъртни, не знаят какво пишат. Той е Смърт, един-единствен, на никого не се подчинява, никакъв чехъл няма. Изплю ментовата пяна в мивката и изплакна грижливо ченето. Сега ще си направи отвара от каркаде и ще метне любимите си вкусни бананови палачинки. Преди Смъртица да се е събудила и изврякала мощно къде й е закуската. Милата обожава романтиката, но често я форсира нетърпеливо, вместо да остави на Смърт да се грижи за нея и да я глези по негово усмотрение.
После да не забрави да изхвърли боклука, преди да занесе косата на майстор-точилар. Всяващият страх аксесоар бе пригоден само за събиране на души, грубите стъбла на плевелите около дома нащърбваха острието и го правеха непригодно за употреба. Но смееш ли да кажеш нещо на Смъртица, тя не поверяваше грижите за градинката на никого другиго освен на мъжа си. А трудно се спори с летяща към черната качулка саксия. Последният път отне около три дена да изчисти цялата пръст от всички вдлъбнатинки и процепи на уважаемия си череп. А избитият древен зъб? Да си зъболекар и да оправиш подобна щета без упойка на толкова високопоставен пациент е нещо, което не би пожелал и на врага си. Нищо, той си я обичаше въпреки всичко.
На връщане от работа да не забрави да вземе от любимите й меки пантофки. Последният чифт бе изгризан отново от лигавата пламтяща паст на Цербер. За втори път тази година Хадес бе заминал на почивка със семейството си и кученцето трябваше да бъде поверено на някого. И на кого? На семейство Смърт естествено. Толкова поразии направи гадинката, но как да му се скараш? Лявата глава те гледа виновно, средната свела уши, а дясната гледа към тавана сякаш не знае за какво става въпрос. Животинка. Миличка.. Добре, време бе да приготви сместа за палачинките и до половин час да събуди жена си. Ако остане доволна, сигурно ще склони тази сутрин тя да разходи кучето..
© Ростислав Аврамов Всички права запазени