Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 34.

Глава тридесет и първа – за Гъливер и пазарната икономика Е, заспа детето – още в началото. Иначе как щях да ви разкажа тая приказка, подходяща за „Лек ден, възрастни!”? Аз пък се сетих за още една – пак модерен вариант. За Гъливер. Та, след като се люшкал седмица по вълните, блъскан от ветровете, мачкан от ураганите, гонен от акулите, Гъливер най-сетне видял бряг. Не, че му притупало да си отдъхва - той бил свикнал на мачкането в градския транспорт, на преследването от страна на фалшиви контрольори, обръгнал на местни данъци и такси, с омазолено сърце от скачащите цени... Абе, него ли ще плашат разни урагани... Но му било писнало това носене между вода, дъно и небе и затова с радост изкряскал: "Плаж", пък се проснал на пясъка. Обаче дошли лилипутите! Гъливер често бил гледал по независимата телевизия родните си политици, та не му пукало много, че насреща му са ниски хорица - нали не били низки, както ония там, но... все пак... Абе, една нормална жена нямало, та се налагало набързо да отработи нормата тук, да си плати визата за напускане и се върне при любимата съпруга, която поради джобните тукашни дами все по-любима му ставала! И още първата сутрин царят лилипутски пратил наш Гъливер да насече дърва. Насякъл той дърва, колкото петстотин дребосъци не биха насекли, че и в града сам ги домъкнал. А сетне седнал и омахал манджа, колкото хиляда лилипути биха изяли. Пък на другия ден го пратили за вода. Напълнил той в манерката си вода, колкото петстотин гномчета биха налели в буретата си. А сетне седнал и омахал манджа, колкото хиляда дребосъка биха излапали. И на третия ден му намерели работа - царят поръчал риба да налови. Наловил, колкото петстотин ситни поданици биха хванали. А сетне седнал и омахал манджа, колкото хиляда лилипути биха изгълтали. На четвъртият ден нищо не му поръчали, а всички ентусиазирано - щото от три дни не били хапвали нищичко, се заели да му помагат лодка да си направи. Даже царицата извадила от държавния резерв коприна, платната яки да бъдат, по-сигурно вятърът да ги пълни, по-далеч от царството Гъливер да отнесе. И всичко това от чисто царско благородство, ще ви кажа, от никакви долни сметки, меркантилизъм или някаква пазарна икономика.